Фортисимо

Най-трудно се приема смъртта на дете. А убийството на дете е повече от разтърсващо и може сериозно да те накара да провериш собствената си човечност.

Трагедията с Присиян, който не успя да порасне и да стане голям мъж, някак ми напомни на един филм от преди доста години - „ Предай нататък”. Сигурно много са гледали този филм, други са чували за него, а трети вероятно са пресъздали сюжета в собствения си живот, без да знаят че има такъв филм.Така е направил и малкият Приси.

Той просто е решил да направи добро, а може би изобщо не се е замислил над това, което прави. Срещнал е човек, който му е интересен, споделял е собствените си проблеми и нещата, които го вълнуват, говорил е с него за „нещата от живота”, както каза неговата майка… Доверил се е , приел е другия човек чистосърдечно, намерил е приятел…

Дали е осъзнавал, че неговия приятел има психични проблеми, дали това е имало значение за него, вече няма как да разберем. Той просто се е доверил, отворил е сърцето си, пожелал е да бъде добър и да не иска нищо в замяна. Миличкият Приси! Пожелал е да покаже своето приятелство по начин, по който може само едно дете на 11, да почерпи и покаже внимание за … 30 стотинки. Доверчивото му детско сърчице със сигурност изобщо не е усетило, че за тази добрина, за този знак на приятелство ще плати с живота си…

Уча моето момче да не отвръща на лошото с лошо, да не лъже, да е добронамерен и усмихнат, да се доверява, защото така се печелят приятелите, да не се обижда от дреболии, защото … Знам, че това е правилно, така трябва. Такъв искам да го възпитам и видя като голям човек. Обаче… не го ли излагам на опасности, от които няма да мога да го предпазя?!

Защото лоши хора винаги ще има. Сигурно параноично ще започна да го мъмря всеки път, когато се усмихне на непознат. Още по-параноично ще настръхвам всеки път, когато видя как моето момче харесва или говори за някой, когото аз не познавам и за когото нищо не знам, и най-вече параноично ще си мисля, колко ли знам…
Толкова ме боли и толкова ми е тъжно за Присиян, че дори не мога да се разгневя! Изобщо не ме интересува дали този, който отне живота му, ще отиде в затвора. Дали ще получи възмездие, дали ще лежи в лудница, дали ще страда!

Каквото и да се случи с него, сърцето на малкото доверчиво момче вече никога няма да тупти и вече никога няма нито да направи, нито да получи добро. Както много други майки, както много други хора в нашия град, аз само искам да съм сигурна, че каквото и да направят с убиеца, той вече да не може да навреди на никой друг.

Загубата на Присиян със сигурност отвори много въпроси и много рани, за всички нас. За пореден път доказа, че децата са чисти, непреднамерени и доверчиви. Когато харесат някого, те нито за миг не се замислят какъв е, откъде е, с какво се занимава, какво е семейството му, възможностите му. Когато харесат някого, те отварят сърцето си и са добри, без предразсъдъци.
Присиян просто предаде нататък и продължи към едно друго място…

За fortisimo.eu – Нели Русева