Аз помня… Веднъж попитах един от възрастните:
- Помните ли първия паметник, който сте виждали?
Той ми отговори:
- Не.
Но аз помня първия паметник, който съм виждала...
Бях малка, много малка. С майка ми много често минавахме покрай съседното ни село Угледно. На входа на това село имаше една висока, голяма и бяла скала... Виждаше се отдалече... На тази скала бяха издълбани лицата на двама мъже. Бяха млади...
Веднъж попитах:
- Мамо, какво е това?
- Паметник. - Ми отговори тя.
- Защо е паметник?
- Защото, тук на това място са загинали тези двама мъже и в тяхна чест е издигнат този паметник.
И този отговор тогава ми беше достатъчен...
Но аз помня и втория паметник, който съм виждала.
Вече бях втори клас. В двора на училището ни имаше един паметник. Беше висок и огромен. Един ден попитах учителя си:
- Господине, на кого е този паметник?
Той ми отговори:
-Този паметник е на Никола Новков. Това село носи неговото име. Никола Новков е бил един организаторите на партизанското движение в този район.
И този отговор ме задоволи тогава, въпреки че малко се позамислих и се запитах:
- Защо ли е тук този паметник, въпреки че училището ни се казва " Васил Левски"?
От тогава до днес минаха години, които бяха години на промени.
Селото вече е опустяло, училището е затворено, но там, скрит в дълбоката сянка на дърветата все още стои паметникът на Никола Новков в село Долно Новково...
А какво стана с паметника в село Угледно ли? Аз също се питам.
Там, както винаги, има една висока, голяма и бяла скала. Вижда се отдалече... Но, скалата е куха и празна. Няма го изображението на двамата мъже. На тяхно място е останала само една голяма дупка...
А за хората, които минават оттук, тази скала все още е Паметникът.
Но за мен, тя е паметникът на безпаметния ни народ...
За fortisimo.eu – Юзлем Тефикова (снимка - chudesa.net)
0 коментара