Фортисимо

Аз помня… Веднъж попитах един от възрастните:
- Помните ли първия паметник, който сте виждали?
Той ми отговори:

- Не.

Но аз помня първия паметник, който съм виждала...

Бях малка, много малка. С майка ми много често минавахме покрай съседното ни село Угледно. На входа на това село имаше една висока, голяма и бяла скала... Виждаше се отдалече... На тази скала бяха издълбани лицата на двама мъже. Бяха млади...

Веднъж попитах:

- Мамо, какво е това?

- Паметник. - Ми отговори тя.

- Защо е паметник?

- Защото, тук на това място са загинали тези двама мъже и в тяхна чест е издигнат този паметник.
И този отговор тогава ми беше достатъчен...

Но аз помня и втория паметник, който съм виждала.

Вече бях втори клас. В двора на училището ни имаше един паметник. Беше висок и огромен. Един ден попитах учителя си:

- Господине, на кого е този паметник?

Той ми отговори:

-Този паметник е на Никола Новков. Това село носи неговото име. Никола Новков е бил един организаторите на партизанското движение в този район.

И този отговор ме задоволи тогава, въпреки че малко се позамислих и се запитах:

- Защо ли е тук този паметник, въпреки че училището ни се казва " Васил Левски"?

От тогава до днес минаха години, които бяха години на промени.

Селото вече е опустяло, училището е затворено, но там, скрит в дълбоката сянка на дърветата все още стои паметникът на Никола Новков в село Долно Новково...

А какво стана с паметника в село Угледно ли? Аз също се питам.

Там, както винаги, има една висока, голяма и бяла скала. Вижда се отдалече... Но, скалата е куха и празна. Няма го изображението на двамата мъже. На тяхно място е останала само една голяма дупка...

А за хората, които минават оттук, тази скала все още е Паметникът.

Но за мен, тя е паметникът на безпаметния ни народ...

За fortisimo.eu – Юзлем Тефикова (снимка - chudesa.net)