Фортисимо

„Хора и улици, град като град”.

Местни и национални  медии  два дена разпространяваха снимка на дете. Усмихнато, със закачлива гримаса и с любимото колело. Статусите във Фейсбук пожелаваха и се надяваха на  бърз и очакван щастлив край. И краят дойде...

Едно дете няма да го има на 15 септември. Сред  децата от неговия клас. Едно дете вече няма да кара колело с твоето дете. Няма да мине покрай теб на улицата и ще го помним само с онази закачлива усмивка. Дали така да го запомним?! Той така ли си тръгна от нас?!

Упреци и обвинения. Несвързани, не казани, закъснели предположения.

Ден – два ще ни е криво. Ще целунем децата си и ще ги помилваме. Статусите ще преминат в нещо друго.

Ще продължим по тези улици, по които до вчера някой караше колело. И ще забравим... съвсем скоро.

Ние не сме много голям град. Стига с тези идеи – мащабни, глобални, звучащи супер пожелателно.  Да изчистим, да променим, да опазим, да намерим, да разкрасим – България. Започнете с малкото, с двора и квартала.

Стига викахте кой ни пази, кой ни убива, кой граби и кой какво яде!

Пазете себе си и този до вас – познат или не, малък или голям! Пазете града си, децата си, къщата и... тогава ще опазим България!

Виждате на площадката младеж със странно поведение – разпространете маниера му, поведението. Опишете, споделете - не давайте само оценки и анонимни коментари!

Не сме толкова голям град, че да не достигне до другия!

Не сме толкова много, че така да се разделяме и утре вече някой да не е с нас!  Не сме толкова лоши, че да не гледаме и отвъд „двора си”.

И помнете Присиян! Покажете го на децата си. Разкажете им!

За fortisimo.eu – Мариана Добрева