Фортисимо

За всеки е трудно, когато отваря нова страница в професионалния си живот. Може в никоя друга ситуация думата "нов" да не носи негативно звучене, но когато си нов на работното място – тогава вече е меко казано, неловко.

Никой не е застрахован от грешки. Никой не е идеален. Но новият трябва много да внимава, защото е като "трън в очите" на всички останали. Неговото поведение, думи, действия, организация, реакции се следят до най-малката подробност.

Най-често срещаната грешка от страна на нов служител е, че не спазва политиката на новото си работно място. Като казвам политика, разбирай следното: колкото и нелепи правила, ограничения и смахнати изисквания да има някой от заобикалящите те колеги, бъди винаги съгласен и с готовност се съгласявай да те правят на палячо. Като цяло, подмазването е за предпочитане. Но владеенето му си е чисто изкуство – не трябва да е твърде явно, или насочено към конкретен човек, а към всички като цяло. Що се отнася до политиката и нейното неспазване от страна на колеги с повече стаж от теб, за съжаление, ще трябва да се примириш с този факт, и да не даваш никаква гласност на нещата. Все пак ти си новият там, и всички останали имат права, но не и ти.

Друга груба грешка на новия колега е, че не задава въпроси, или пък задава прекалено много въпроси. В единия случай, ще изглежда твърде умен, схватлив и прозорлив, и е твърде вероятно скоро да бъде забелязан от някой завистлив, а това от своя страна може да доведе до "подливане на вода". В другия случай пък, е много вероятно да те вземат за глупав, твърде бъбрив, и... абе, като цяло, некадърник. Така че, много внимателно подбирай въпросите си, както и тяхното количество.

За нормалния, трезво мислещ човек, работната сфера не е място за завръзване на приятелства, романси, любовни афери, интриги и прочие "изг*зици", но за жалост, към днешна дата нормалните хора са на изчезване. Не казвам, че е невъзможно да се случи, напротив, НО като цяло работното място трябва да се посещава основно с една цел – за да ра-бо-тиш.

В този ред на мисли, другата фатална грешка, която можеш да допуснеш на ново работно място е, да бъдеш амбициран по отношение на работата и да не плетеш интриги на работното място. За всеки клюкарстването и обсъждането на всички отсъстващи в момента на разговора е съвсем обичайно и нормално нещо. Не се изолирай от тези "мероприятия". Бъди подготвен за още нещо – грубото навлизане в личното ти пространство и личен живот се счита за нещо напълно нормално и естествено, така че имай винаги едно на ум...

Друга важна "особеност" на новото работно място, е прекият ти началник. Той/тя има очаквания от теб, с които сам/а той/тя не е наясно, но ти си длъжен да удовлетвориш въпросните очаквания напълно. Не си мисли, че спазвайки по-горе споменатите правила, си се отървал от риска да бъдеш заклеймен като "захлюпеният нов колега". Оправдания като "Никой не ми е задал конкретни критерии за работа", "Никой не ми е изброил точно и ясно задълженията" не важат. А дори и да има такива, и, представи си, да ги спазваш, пак няма гаранция. В тоя живот няма нищо сигурно. Пази си гърба, чети между редовете и винаги бъди нащрек за неприятни изненади (Surprise!).

Гафовете на ново работно място са нещо съвсем нормално. Понякога има неуточнени изисквания, друг път някой е забравил да предаде някаква информация, а понякога се случва така, че и нарочно не са те осведомили за определени неща с тайната надежда да се издъниш и да сринат след това самочувствието ти до земята. Не се отчайвай. Извинявай се всеки път, когато направиш грешка, и никога, ама никога не смей да прехвърляш отговорността на някой по-висшестоящ, който не си "бил свършил задълженията".

В милата ни родина комунизмът като самосъзнание е вкоренен дълбоко в представите на българина. Комунизмът е пропит в мислите, делата, та дори и съкровените желания на "Бай Ганьо". А както знаеш, комунизмът не търпи промени, чужди мнения, камо ли протести. Всяко изказване против властта се наказва. Преведено по отношение на работата – никога не се опитвай да въвеждаш някакви реформи, свежи идеи или новаторски проекти, още по-малко, когато говорим за ситуацията, в която ти си "нов" (не забравяй за етикета, който ти е лепнат).

Безсмислено е да се опитваш да убеждаваш някого в каквото и да било, защото винаги ще се намери някоя комунистически разсъждаваща леличка с мустак, която ще смачка идеята ти като малка, досадна и никому ненужна въшка.

И на последно, но не по важност място, винаги търси одобрение за работата си. Независимо дали има видими резултати/статистики/доволни клиенти, които да говорят сами за себе си. Длъжен си да задаваш всеки ден, най-малко по три, и не повече от шест пъти въпроса "Добре ли се справям?". Да, знам че звучи долу-горе, като въпрос на някой несигурен в себе си мачо след секс с някое маце, но все пак "бачкането си е е*ало майката".

За fortisimo.eu – BlackRose