Помня времето, когато бях дете. В селото ни идваха коли и хора от далечни градове... Възрастните казваха, че това са хората от Партията. Бях малка, но исках да ги видя, защото още обясняваха, че те са големи хора...
И понеже идваха само веднъж на четири години, не можех да пропусна шанса си да ги зърна. Промъкнах се между възрастните и влязох в залата, никой не ме забелязваше, а аз виждах и чувах всичко...
Разбрах, че скоро ще има избори и тези големи мъже от Партията са дошли затова. Даваха много обещания. Обещаха, че ще асфалтират пътищата в района, обещаха, че ще се открият нови работни места за хората... А едно момче от селото ни попита:
- Ще имаме ли кръчма?
Мъжът от Партията се усмихна и каза:
- Да, ще имате нова кръчма и...
Последваха още обещания, но бяха толкова много, че не успях да ги запомня всичките.
Щом събранието приключи излязох заедно с хората навън. А там стоеше един мъж, който раздаваше химикалки и балончета на децата. Минах покрай него, но той дори не ме забеляза. Ядосах се и му казах:
- Искам балонче и химикалка!
Той ме погледна малко стреснато и без да продума ми ги подаде.
Присъединих се към децата и щастливо си играехме с балончетата. Но моето първо се спука. Тогава заплаках.
Върнах се вкъщи, влязох в стаята си, заключих вратата, седнах с химикалката в ръка и започнах да мисля.
Балончето беше синьо, химикалът също е син. Има и надпис "Разумът побеждава!".
Но понеже бях любопитна до безкрайност, реших да отворя и да проверя как изглежда вътрешността на синята химикалка. Не се отвори... Но аз бях упорита, щях да видя вътрешността й – независимо от последствията. Счупих я... Стана много лесно, направих го сама. И не съжалявам, видях, че отвътре тя е куха и празна.
И оттогава до днес, аз гледам не външността на нещата, а вътрешността.
Но едно беше правилно. Разумът наистина побеждава! Именно разумът ме подтикна тогава да счупя химикалката. Не съжалявам и сега съм щастлива...
А, да, забравих да ви кажа какво се случи в селото ни след това. Всъщност, нищо в селото ни не се промени. Не се построиха нови пътища, хората (почти цялото село) са регистрирани в Бюрото по труда като безработни, няма и нова кръчма... Нищо не се промени.
Но пък самите хора се промениха, някои от тях напуснаха този свят, децата пораснаха, аз също пораснах...
И сега се питам, защо химикалката и балончето ми бяха сини? Защо? Защо например не бяха жълти, залени или червени?
Някой би ли могъл да ми отговори?
А онези мъже от Партията скоро пак ще дойдат в селото ни...
За fortisimo.eu – Юзлем Тефикова (снимка: haggardandhalloo.com)
0 коментара