Много искаме. Постоянно и все по-настоятелно. Всичко. Искаме и природата, и това, което човешката ръка сътворява всеки ден. „Помниш ли едно време какви бяха салатките в ресторантите?” ме пита скоро една приятелка в разговор за нещата, които искаме, които можем да имаме, и които ще продължаваме да искаме…
Живеем в консуматорски свят. Живеем в свят на предлагане и на презадоволяване. Спецовете в областта на маркетинга казват, че каквото е търсенето, такова е и предлагането. Сигурно са прави. Всеки ден на пазара излиза нещо ново: или вафла, или автомобил, или гардероб. И рекламните компании и кампании започват – купете си, вземете го, спечелете – меченце, уикенд за двама, ол инклузив. Изтрийте кода, изпратете SMS, обадете се, но преди това си купете всичките неща в магазина, във всичките магазини. Ама и ние консумиращите само това чакаме и търсим, изискваме и смятаме, че ни се полага. В магазина погледите ни са в акциите – по-голямо количество, за по-малко пари, с подарък… В кръчмата – огромна салата, ракия на половин цена… качество никой не гарантира.
Поувлякохме се май, поне на мен така ми се струва. Нашият умен народ има и поговорки: „От много глава не боли”, „По-добре да има и да остава”, „Ако не остане, няма как да стигне”.
И за храната сме такива, и за вещите. Никога нищо не стига. Нещо, някак, някой ни принуждава да искаме все повече. Имаме храна, но като влезем в магазина ще купим още, от това дето го рекламират, ще опитаме и новия салам, и шоколада…Нови мебели, нова кола. Не става въпрос за нормалното пазаруване, а за пазаруване без граници и нужда.
Акция след акция.
Ненаситни сме за всичко. Колкото повече имаме, толкова повече искаме. Сякаш имането ще ни направи по-щастливи и по-успешни. Аз никога не съм имала много. И сега нямам, но знам, че човек може да е щастлив и с малко. Знам, че чувството на щастливост и пълнота не е в торбата, с която си излязъл от магазина – храна, дрешки или друго по-голямо. Торбата само временно ще ти даде чувството за пълнота, другото е вътре в теб.
Сетих се за едни мои познати, които ходеха да си почиват на хотел „ол инклузив”. Едно, заради по-ниската цена на пакета и друго, заради храната, която се предлага в такива пакети. Храна на корем. Хвалеха се, че ядат докато им стане лошо, докато им се доповръща. Моля за извинение, но такива хора „ядат докато се посерат”.
Така отрупваме и масите си по празниците и на тържествата си. Много неща да има, и от всичко по много. Няма да се излагаме, я… нищо че после ще ядем тази храна дни наред, а някои ще я изхвърлят.
Тук изобщо не става дума за хората, които не могат да си позволят такова разточителство, защото те и много други елементарни неща не могат да си осигурят. Това е положението, светът е несправедлив, и животът ни също. Ненаситни сме, и колкото сме виновни, толкова и не сме – тези консуматорски навици ги създава световната индустрия. Системата така завърта нещата, че в един момент се оказва, че всичко около теб е морално остаряло и трябва да налееш пари в машината, да не изоставаш, да имаш и ти.
С неудоволствие забелязвам, че да си ненаситен е въпрос на престиж. Ако не си такъв, не си модерен, не си интересен.
Искам, искам, искам... Половината ни време минава да искаме нещо, после да се разочароваме от него, да искаме друго и така. Всички сме консуматори и ненаситни на различно ниво – някои искат да имат 5 коли, други искат да имат 10 чифта ботуши, трети си купуват примерно 3 хляба, защото са на промоция (?!) и ги изхвърлят.
Живеем в този консуматорски свят където икономиката зависи от това колко ненаситни ще бъдем ние хората. Сигурно понякога се замисляте, че нещата които рекламите ни набиват в главичките, са предназначени за нас, но не в наша полза. Едва ли производители и търговци много се интересуват дали живеем по-добре, дали сме толкова здрави. Да си улесниш живота, да живееш по-комфортно и приятно, да опиташ някоя вкусотия, да опиташ нов препарат – няма нищо лошо в това, кой бяга от хубавото.
Сигурна съм, че всеки е имал моменти, в които много скоро след поредната покупка на нещо „просто така” сте усещали, че можете и без него. Трупането ей така, е излишно и е израз на комплексарщина. Хубаво е от време на време да се позамисляме, от кое всъщност имаме нужда. Трябва обаче да осъзнаваме и кое е просто плод на поредната „инерция”.
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: andraguilera560.blogspot.com, sciencephoto.com)
„На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете" .
Сократ
0 коментара