Фортисимо

Аз съм рожба на прехода. Усетих това на 7-годишна възраст точно на 15 септември преди 21 г. Да си призная не помня тържеството около откриването на учебната година, но имам спомени от първото си влизане в класната стая.

Посрещна ме една мила възрастна дама, която трябваше да наричам „госпожо”, а не „другарко”. Беше трудно да свикна, защото „другарко” виках на всички учителки в детската градина (колко яки бяха).

На първия ми 15 септември бях леко сърдит, защото братовчед ми Петър, който е с две години по-голям от мен, имаше у тях чавдарско шалче (или както го наричаше – връзка). Много ми хареса, даже си го поисках, ама Петър ми каза, че му трябвало за училище. Успокои ме обаче, че на 15 септември и на мен щели да дадат. Да бе, да, Дадоха ми… дръжки. Другарката, тоест госпожата, заяви, че вече нямало да има чавдарчета и не ни се полагали шалчета. Какво да правя? Примирих се.

Истинският шок обаче дойде когато ми раздадоха учебниците. Най-отгоре стоеше „Буквар”. Ама не беше този, по който баба ми ме подготвяше цяло лято. Беше нов с едни неприятни рисунки върху него, драскани сякаш от дете. Е, това съвсем не е честно. Казах си аз. Не стига, че няма да имам синьо шалче, а сега ще ме учат по грозни учебници, чиито уроци трябва да уча наново. Та нали вече знаех всички текстчета от стария буквар наизуст. За какво ме мъчи баба толкова много през лятото?

После видях, че абсолютно всички учебници са нови. Как сдържах сълзите си, не знам.

По-късно разбрах, че са ме прецакали и с ученическата чанта. Няма да имам от онези големите и твърди кафяви кожени чанти, в които блокчетата за рисуване не се мачкат, точно като на братовчед ми Петър. Толкова бе практично, пък Петър не обичаше да рисува. Та, аз получих нова и модерна раница – синя и платняна. Същата като тези, с които тръгват на училище и днешните първолаци. Да, ама блокчетата в нея се мачкаха и рисунките изглеждаха грозно. Но пък чантата беше с щура маймуна отпред. Затова не протестирах много.

Така от първия ми учебен ден разбрах, че промяната ще върви с мен. Големият урок от моя 15 септември е, че не трябва да изоставаш, че трябва да догонваш новото и да се приспособяваш към нея. Няма смисъл да се сърдиш или да копнееш по неща от миналото. Дори когато новите им еквиваленти мачкат блокчето ти за рисуване. Забавиш ли се в блян по старото и вече си изпуснал настоящето. Защото в забързаното ни ежедневие никой няма да спре, за да те чака.

ПС: Колкото до чавдарското шалче, в началото на септември най-накрая сбъднах първолашката си мечта и си купих едно подобно. Даже по-хубаво! Чисто синьо и марково. От МОЛ-а.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка bibliotekata.wordpress.com)