Фортисимо

Помня този празничен ден, знам ли и аз точно защо. Обаче го помня. И с хубаво. През годините, в които не бях ученичка, също продължавах да го помня и винаги се вълнувах. Не от нещо съвсем ясно и магическо. Помня го точно защото съм го усетила като празник.

Аз съм учила в селско училище с чудесното име „Кирил и Методий” . И заради името, и заради повода, в моето училище винаги е имало запомнящ се празник.

Помня, че бях с нов изплетен костюм, с бяла риза и червени лачени обувки. Тези  обувки, чисто нови, за които майка ми специално ме заведе в града да ми ги купи за първия учебен ден, ми убиваха през цялото време. Свободните ми детски крачета, които аз дори рядко обувах през лятото, изведнъж се оказаха в капан, красив при това :) Издържах и дори бях много доволна. Дори заради изранените си от обувките крака не съм запомнила този ден с лоши чувства.

Помня класната стая, в която влязох за първи път, мириса на училище - каквото и да означава това.  Дървените чинове, които боядисваха всяко лято, заради непослушните детски ръце, които искаха да оставят знаци, че са били там, че това място е било тяхното. И дъската помня, и тебешира грижливо подреден от нашата учителка.

Помня, че когато за първи път минах през венеца от цветя към класната стая и влязох вътре, тази стая ми се стори много, безкрайно висока. Години по-късно, когато отидох да търся една моя учителка там, разбрах че класната ми стая изобщо не е била чак толкова висока.

Помня двора, помня ухилените лица на селските ученици, които приемаха този първи учебен ден като голямо приключение, каквото всъщност наистина беше.

Помня и снимките на двора, които ни правеше един специално нает фотограф. Толкова важни бяха те, и толкова непрофесионален фотографът, че заедно с децата застанали да позират за снимка, отстрани в кадър стояха и чакащите родители. Знаете, че когато човек не знае, че е в кадъра, нещата стават още по-интересни и смешни :)

Помня учителката ни, която не беше нито толкова красива, нито толкова прекрасна, нито толкова магнетична, но помня спокойствието, което излъчваше. Помня че каза, че няма начин да не завършим това училище, защото нейните ученици винаги завършват, което май означаваше да не се плашим, училището не е страшно :)

Ето че отново е 15 септември, и моите спомени отново нахлуха, за да ме стоплят. Защото аз знам, че след толкова много години, за мен този ден винаги ще остане един от съдбоносните дни в живота ми. Завинаги ще остане ден, към който аз докато имам сили да пазя спомените, винаги ще бъде сред специалните ми дни. Без излишен сантимент, вълнението, с  което аз преминах през желязната врата на училището до ден днешен определя моя мироглед, моя вкус към живота, моите интереси и неувяхващата любов към книгите. Пожелавам на всяко дете да влезе в училище със същото вълнение и да запази същото вдъхновение.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка nesebarinfo.com)