Фортисимо

Лятото си отива бавно и всеки топъл, всеки горещ ден от септември си е направо подарък. Подарък е и природата, която нас шуменци щедро ни е дарила. Дарила ни е със зеленина и с места, където можем да си починем и да прекараме няколко часа, в които да спортуваме или да хапнем на открито.

С намерение да комбинираме и двете, отново сме на пикник в любимия ни парк „Шуменско плато”.

Помните ли онзи испански филм „Синьо лято”, пак го въртят по телевизията... Помните ли, че преди година пак Ви го припомних?

Още в първия миг, когато слязохме на тази огромна и прекрасна поляна и си избрахме място с маса и пейки, с огнище… се ядосах. Много. Честно.

Не само близкият казан за боклук и мястото около него бяха в безобразно състояние. Цялата поляна беше почти осеяна с боклуци – хартийки, вестници, торбички. Лелеее, тези торбички ще ни задушат някой ден. Вече са толкова много и на всички места, летят си като микроби, като болести във въздуха. И гората беше препълнена с всякакви боклуци – свидетелство за това, че много хора са идвали да „спортуват” и „пируват” в прекрасната местност.

Съседите ни, едно чудесно семейство, което заварихме там на другата маса и пейка, като нас събираха боклуците в торба, която също като нас се канеха да отнесат в града. Те предположиха, че сигурно бездомните кучета разнасят боклука от казаните и „цапат” гората.

Може и в това да има известна доза истина, но едва ли. Едва ли те са препълнили толкова казаните за боклук, и едва ли те са разнесли всичко из цялата гора. Още повече едва ли те са разбили огнището, което стоеше като един тъжен паметник на човешката глупост.

И накрая, едва ли бездомните кучета са се качили по дърветата и са нанизали пластмасови бутилки от кока кола и бира по клоните…Не успях да направя снимка на тази картина, която някои могат да нарекат изкуство. Разсеях се, защото исках все пак да поиграя с детето си и да си почина малко, докато из гората не се разнесе невъобразим шум от кой знае колко ватови тонколони.

Очертаваше се празник, след който какво ли още щеше да накаца по дърветата…

За fortisimo.eu – Нели Русева

Виж още: Аз съм прасе и обичам боклука – част 1