Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава? / Какви ли тайни дремят, богатства, красоти / по твоите долини, поля и висоти? / Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
За този стих на Вазов от "Отечество любезно, как хубаво си ти" се замислих след лятната си почивка.
От доста време насам, всъщност откакто се помня, прекарвам летните си ваканции в Родопите. Човек би казал, че до сега вече трябва да съм видяла всичко и дори да ми е омръзнало да ходя там. Но не е така. Всяка година продължавам да откривам нови места, които често ме изумяват със своята красота и се питам как така до сега не съм знаела за съществуването им. Как е възможно до сега да не съм ходила там?
Замислих се... след като ми трябва толкова време и дори още не съм успяла да се докосна до всички тайни, които крият Родопите, то колко ли време ще ми трябва, за да открия безбройните красиви местенца сред високите върхове на Рила, скалистия Пирин, безкрайната Стара планина и непознатата Странджа? А всъщност истината е, че дори и край родния ми Шумен сигурно има множество красиви и малко познати кътчета, където все още не съм била и част, от които може би ще си останат завинаги тайна за мен.
Иска ми се поне, дори и да не познаваме докрай богатствата и природните красоти на тази страна, то поне да умеем да ги ценим и да ги пазим. Да съхраняваме природата и оставеното от хората, живели стотици или хиляди години преди нас. За да може един ден, ако не ние, то поне тези, които ще дойдат след нас, да се любуват на всички тайни, които пази страната ни.
За fortisimo.eu – Рослава Стоянова
0 коментара