Животът ни предлага различни филми, а ролите на жертви, които избираме понякога са съвсем доброволни. Точно с тях се справяме отлично. И аз имам такива моменти, макар с удовлетворение да смятам, че с времето доста ги ограничих.
Преди дни един колега ме приземи с едно изречение: „Докачлива си и това ще ти пречи”. Ще ми… ;)
Аз бях, вече почти не съм. В младостта си бях, но се понаучих да отсявам важните неща. Ама нали и аз съм живо същество, и съм грешна, и съм суетна. После си разнищихме темата надълго и широко, и честно казано, май леко поразменихме ролите ;)
Колко ли неприятности щяхме да си спестим, ако не се вземахме толкова на сериозно?! Колко ли сълзи щяха да останат непроляти и колко усмивки щеше да има на тяхно място?! Колко ли семейни отношения щяха да са по-ясни и нормални, колко по-топли приятелства щеше да има?!
Жалко е, че най-добрите уроци получаваме в най-трудните си моменти. Когато изгубим някой скъп на сърцето ни – страдаме, че не сме използвали времето си заедно за хубави неща. Когато се провалим в нещо, уж важно, виждаме и други начини. “КОГАТО” и “АКО” ни служат по-често за оправдание. Ще съм спокоен, когато… Ще съм щастлив, ако… Ако спечеля, ако се оженя, ако…
И аз го правя, но каква заблуда е това. Ако бях по-млада… Ако имах повече пари… Ако имах собствен дом… Ако до мен имаше някой който безкрайно много да ме обича… Ако се бях родила по-рано или по-късно… Ако бях по-висока… Глупости. Тогава щях да имам други условия да съм щастлива.
Малко са, но познавам хора, които са овладели това усещане за живота – да се радват сега и сутрин да се усмихват в огледалото. Да не носят на гърба си нито “АКО”, нито “КОГАТО”.
Да сме щастливи безусловно – уж проста работа, а е толкова трудно…
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: richardbanks.com)
0 коментара