Фортисимо

Първа част: Салсата събира!

Тя от Русе, Той – от Шумен. Семейство, любими, приятели, партньори по танци, намерили се преди почти седем години. И почти веднага открили танца...

Катя и Даниел Димитрови – Клуб „SALSA ENCANTO” – Шумен (Encanto от исп. – опиянение, вълшебство, прелест). Това е чувството, което е изпитала, когато затанцувала салса Тя, кръстницата на клуба.

На първа среща със салсата, на първи урок отиват двамата, но само Катя решава да танцува. По това време Даниел спортува – баскетбол и волейбол, но я подкрепя в желанието й да е салсиера в продължение на цяла година. На втората - и Той най-после е привлечен в залата, вече като партньор в танците. Привлечени, но от кое или от какво точно - това ги питам, седнали на следобедно кафе…

- Танцът ли те привлече или любовта ти към Катя?

Дидо: Ако трябва да съм честен – и двете, но за началото – решаваща беше любовта ми към Катя. На нея й трябваше партньор, някой с когото да се наслади на танца и да върви напред. Аз вече бях усетил идеята, чувството, което завладява. Началото определено беше трудно, предизвикателно. Танцуваме вече 6 години...

- „Салса” в буквален превод означава „сос”. Какъв е сосът в танца салса – смесица от звуци, инструменти, стъпки, движения?

Катя: Да, салса е смес от африкански, кубински, пуерторикански ритми. Както един танц е смесица от движението на ръцете, раменете, ханша, краката – така и сосът, за да бъде вкусен, трябва да му сложим най-различни съставки и подправки. И ние подправяме танца си с най-различни движения, а не просто движим краката.

- Бачата ли е най-страстният латино танц?

Катя: Да, може да се каже. Най-вече заради липсата на дистанция между танцуващите. Притиснали телата си един до друг, сякаш игла не може да премине между тях… Провокиращ, страстен танц.

Дидо: Бачата е по-страстният танц за самите танцуващи. Но за тези, които наблюдават отстрани, емоцията е по-трудно уловима. При салсата обаче – това, което изпитват танцуващите, се предава и на тези, които гледат танца. По-отворен е танцът към публиката.

- Може ли всеки да се научи да танцува салса, меренге, бачата?

Катя: Да, всеки. В тези танци е силно застъпен социалният елемент, а не толкова състезателният, както при спортните танци. Необходимо е най-напред желание, за да отидеш, после пак желание и воля, за да останеш. И още воля да отидеш на следващия, и на следващия, и на следващия урок. На едно парти можеш да видиш всякакви танцуващи. Има майстори, които правят изкусни движения, куп въртения. Има и такива, които правят първоначалните стъпки, но и шампионите са започнали от основата. Най-хубавото на танца е, че на тези партита се срещаш с различни хора. Такива, които ежедневието не ти поднася като контакти. Първо започваш с общуването в танца. В това общуване няма обиди, няма търсене на грешки, на грешката се отвръща с усмивка, усещането е само положително.

- Има ли ученици, които казват „Аз съм с „два леви крака” и никога няма да се науча”?

Катя: Всъщност – това е най-честото, което чуваме, когато хората дойдат да танцуват: „Аз съм голямо дърво, аз съм с два леви крака, аз не мога да се науча”. Повечето казват нещо подобно, но при почти всички тази мисъл се преодолява и стават част от групата.

- Дидо, ти как мислиш, кои са „по-дървени” – жените или мъжете? И защо мъжете все не достигат при танците?

Дидо: Трудно е да се отговори категорично. При мъжете проблемът с предубеждението е по-голям. Заради прословутия ни балкански манталитет, повечето мъже се възприемат като хора, за които танцът е нещо далечно. „Танцът е за жените, а мъжът трябва да е подпрян на бара и да пие поредното питие”. Въпреки популярността на тези танци - от реклами, от многото телевизионни формати и салса събития – все още битува предубеждението, че танцуващият мъж в повечето случаи е и обратен. От тази гледна точка – повечето мъже, които виждат какво представлява тренировката, сигурно поглеждат на себе си през очите на околните и, предполагайки каква ще е оценката им, решават да си го спестят. Когато се преодолее този предразсъдък обаче, вече трудно може да се говори за разделение на половете и всичко опира до индивидуалност.

- Има ли при вас двойки, които танцът е събрал?

Катя: О, да, танцът салса събира! Дори сега имаме една такава новосформирала се двойка. Но понякога това се оказва и негативно в танца. Ако има раздяла - двамата спират с тренировките.
- А може ли хора, които не се харесват да танцуват добре заедно?

Дидо: Трудно е. Ако не се харесват – това ще проличи в танца. За да стане танцът красив, хората трябва да си имат доверие. То е негласна уговорка, разбира се още при самата покана или в контакта с очи. Дистанцията във времето на танца изчезва, и притесненията – също.

- Питам ви това във връзка с конфликта „Мира – Милен” във ВИП Денс. Те така и не се разбраха и не затанцуваха.

Дидо: Това е една от негативните страни на тези реалити формати. Очакват да танцуват хора, които не се познават, и които по принцип не са танцуващи хора. Те дори не са се занимавали с танци и нямат тази култура. В конкретния случай – Мира и Милен, двамата изобщо не встъпиха в танца. Всеки започна да защитава собствената си личност, като на кръгла маса. Проблемът не беше, че не могат да танцуват, а че се изживяваха като ВИП.

Катя: При тези реалити формати, доколкото знам, се тегли жребий кой с кого да танцува. А в танца, когато се съберем на парти - кавалерът решава да покани една дама и тя дава съгласие. При подобно взаимно съгласие - ще се получи танцът. А тук покана липсва и затова винаги има риск да не сработи.

- Има ли изисквания за облеклото?

Катя: Да, да е удобно. За обувките – също. Да са много удобни, защото е важно при въртенето. И с облеклото е същото - да не е нещо, което ни притеснява, да не се разкопчае, да не ни стяга...

- Колко стъпки или комбинации има в салсата?

Дидо: Никой не знае, много са!

- Има ли такива, които сте измислили вие като инструктори?

Катя: Да. Да речем, в бачата имаме една комбинация – Лабиринт. Други сме нарекли „боинг”, „хеликоптер”, „подводница”, които звучат дори много тежко и не като за танц. Ние им се радваме, и сме ги дали на нашите ученици.

- Спорт ли е салсата, страст или усещане за секс?

Дидо: И трите, а и още могат да се добавят... Зависи от това как човек ги възприема. В началото е просто спорт - повтаряш определени движения в определени комбинации, подобно на каланетика, тайбо и т. н. След това определено се превръща в страст. Почти всички, които са минали през клубовете и са се докоснали до салсата, винаги се връщат към нея от време на време и имат в личната си аудиотека такава музика. А с времето вече може да достигне и до усещането, поне до сравнението, със сексуално преживяване. Ако обаче приравним един красив танц до сексуален акт, тогава идва въпросът - как да определим тези, които го гледат?

- Воайори?! (смях) ...

(следва продължение)

За fortisimo.eu интервюто взе Нели Русева