Фортисимо

Пак се разделихме. Готови сме да се хванем за гушите, нещо повече – готови сме за война. Когато има умишлено убийство и когато има несправедливост е трудно да търсиш истината и да се придържаш към нея.

Не дай Боже, някой да се изправя пред такъв въпрос. Не знам къде е истината!!!

Вярно е, че циганите са мързеливи в по голямата си част, вярно е, че са лъжливи, крадливи, тарикати, раждат деца и ги изоставят, използват държавата, излагат я навън и изобщо са пълни асоциални елементи. Така от много години.

Само те ли са виновни?

Каквото и да си говорим пак става въпрос за баницата. Изтъркано, но вярно - не е луд този дето яде баницата, а този който я дава. Тези хора са такива каквито са. А нашата омраза, на българите, е към самите нас. Защото ние ги направихме такива. Години наред търпяхме беззакония, защото сме толерантни и пак години наред търпяхме до голяма степен те да избират измамното управление на държавата ни, защото на нас не ни пука. Ние сме над нещата. Можем и да не гласуваме, можем и да се правим, че нищо не се случва, тук в нашата държава. И сега изведнъж се сетихме, така повече не може.

През тези няколко дни аз се стреснах, честно. Видях, че има омраза, която не почива на  разумни аргументи, а на емоции. Мразят те хора, които не те познават, мразят те защото си с тъмен цвят на кожата, може да те мразят и защото си бял, защото живееш по различен начин или на определено място. Това ме уплаши, честно.

Не мога да си представя, моето момче, което е с по-тъмен цвят на кожата, някой ден да има проблеми за това. Защото се надявам той да порасне и живее в тази държава.

„Аз се ужасявам, че някой може да пребие Сами, просто защото е по-мургав. Или в по-реалния случай да го избягва. И този някой въобще няма да се интересува колко умно е момчето ти и колко възпитано. Дали си черен или бял? На кого му пука. Виждаш едни красиви хора колко грозни са отвътре”, това каза мой приятел за моето момче. „Всеки може да бъде дискриминиран. Едни са ниски, другите дебели третите досадни... Така че колкото и да не е популярна моята теза, аз ще я отстоявам докрай. Съдя индивидуално. Точка!”

Не приемам да се слагат етикети на хората, само по външния вид, просто защото принадлежат към определена етническа група. Нито ние българите, нито кой да е друг етнос може да бъде обединен под общ знаменател. И ние не сме идеални, всеки да си признае сам пред себе си. Защото ако около мен има гадове, които например ми плетат интриги на работното място, не е задължително да са „мангали”, нали така?! Ако в личния ми живот някой иска да ме преметне на дребно, също не е задължително пак да е „мангал”, нали?!

Не приемам расовата, половата, възрастовата и каквато и да е друга дискриминация. И както ми каза днес един мой приятел, не искам да ме дискриминират и няма да дискриминирам.    

Всеки, който призовава към насилие е престъпник. Защото днес нападаш, но утре може теб да нападнат. Имам право да не искам насилие, да съм против анархията и беззаконието.  Ако никой не спре, никой никъде няма да спре.

От дете имам приятели цигани, израснах с тях, никога не съм ги считала за врагове. Моите приятели не са всички роми, така както аз не съм всички българи. И държа да има разграничаване. Който каквото заслужи, нека си плати, нека изстрада, но не приемам невинни да страдат заради многото.

За fortisimo.eu – Нели Русева