Роден е в Шумен през 1972 г. Завършил е ГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров", а после продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски" със специалност „Право”.
Завръща се в родния си град и в периода 2000 – 2004 г. работи като юрисконсулт във „Фикосота холдинг". От 1999 година работи в частната радиостанция „Форте радио", където е автор и водещ на политическото предаване „Десетият град". Предаване с подобен формат Иван прави и в кабелната телевизия „Вариант 6”, с името „Партия шах”.
През 2007 г. създава информационния сайт Shum.bg заедно с други приятели журналисти.
В момента е управител на „Форте радио” и заедно с екипа на медията вече три години реализира един успешен проект - електронното списание Fortisimo.eu.
Бил е два мандата общински съветник от „Гергьовден", а в кметска надпревара влиза за втори път. Идейната концепция на популярното политическо предаване „Десетият град” дава основата на местната коалиция „Демократи за „Десетият град”. В коалицията, издигаща кандидатурата на Иван Капралов за кмет, влизат ДСБ, „Гергьовден" и ОДС.
Негов партньор в живота е журналистката Мария Кирчева. Имат дъщеря на две години.
Като със стар колега и приятел ще водя разговора с Иван на „ти” и много лично, но с цялата сериозност на нещата, за които ще говорим.
За себе си…
- Има ли въпроси, от които се страхуваш?
Да, сигурно има въпроси от които се страхувам, но те са по-скоро свързани с живота и умението ми да го живея. Въпроси от типа дали бих се справил с поредното предизвикателство. Това е нормален страх и мисля, че при всеки човек е така.
- Опиши се с три думи…
Приятел, отговорен, честен.
- Какво най-вече би искал хората да знаят за теб, в чисто човешки план?
Ето това искам хората да знаят за мен, да ме възприемат с тези три думи. Пък и всеки при общуването си с другите, трябва да има две-три неща - да не пречи, да поема отговорност, да помага на другите, да бъде честен в отношенията си.
- Какво не можеш да простиш?
Сякаш всичко мога да простя. Най ми е трудно с предателствата, но и това съм прощавал.
- На какво се учиш все още?
На абсолютно всичко, продължавам да се уча на всичко и ми е страшно интересно. Във всяко едно от моите начинания се уча всеки ден.
- Каква книга има на нощното ти шкафче?
В момента стои една книга, която препрочитам за втори път. В нея Пол Джонсън анализира живота и политическата кариера на Уистън Чърчил. Интересно е как Чърчил си е играел с партиите, без да отстъпва от принципите си. Всъщност е трябвало партиите да се съобразяват с него.
- Боляща истина или щадяща лъжа?
Според случая. Не бих казал, че винаги залагам на болящата истина. Животът ме научи. Ядох толкова шамари и вече знам, че понякога се налага да подкрепиш човек, който се опитва да вдигне глава. Трябва да го пощадиш.
- Какви хора би наел да работят за теб?
Това е един много сериозен въпрос. Едното от добрите ми качества е способността ми да създавам екипи. Това, което искам от себе си, го искам и от другите. Да не пречат, а да помагат, да бъдат отговорни и да бъдат честни в отношенията. Добрата ми страна е да търся тези качества у другите и ако не ги виждам в началото – полагам усилия да ги изграждам.
- Кое те дразни най-много?
Неорганизираността. Дразни ме дори когато ходя по улиците. Когато някой върви и не осъзнава, че трябва да забърза крачка, защото зад него вървят още десет човека по тесния тротоар. Хора, които не знаят за къде са тръгнали, какво правят и за какво го правят.
- Кое е най-смешното, което си чувал за себе си?
Много смешни неща съм чувал за себе си. По един или друг начин участвам в избори от далечната 1999 г. В момента също се забавлявам с нещата, които чувам за себе си. Опонентите ми са иновативни в това отношение.
- Кога плака за последен път?
Последно плаках на някакъв филм преди около месец. Иначе плача заради мои много дълбоки лични преживявания. Имаше за какво да плача през последната година, ти знаеш, майка ми почина през март…
Семейството…
- Как семейството ти и близките ти приемат участието ти в политиката?
Тази година за кмет на Шумен има 11 кандидати за кмет, от които само трима са готови да влязат в тази надпревара. Твърдя, че само Костов, Александров и Капралов са преживяли в съзнанието си часа, в който им казват, че са избрани и няма да се уплашат от тази новина. Останалите влизат в тази битка заради някакви други причини. Моето семейство трябваше да преживее всичко това с мен. Правеше го през последната година. Днес участието ми в политиката вкъщи се приема като нормална заетост.
- Пред кого най-вече се чувстваш отговорен за нещата, които правиш?
Политиката е отговорност. Колкото и хората да не вярват – заради ниското качество на политиката в момента. Аз вярвам, че политиката е благородно занимание в полза на хората и се чувствам отговорен пред тях.
- Умееш ли да готвиш и правиш ли го?
Умея да готвя омлет и да правя сандвичи. Сандвичи правя най-често.
- Строг родител ли си или си по-мек?
Много ми се иска да съм достатъчно строг във възпитанието на Бела. От друга страна, тя е още малка и засега задържам проявите на родителски респект.
- Има ли време, човек, чувство, място- нещо което да ти липсва?
Странно е, но взеха да ми липсват места и чувства от миналото. Може би е просто тъга по онова отминало време на младостта. Понякога ми липсват дори някои инфантилни неща, които вече не правя.
- Вярваш ли в Бог или всеки сам гради съдбата си?
Предпочитам да вярвам, че всеки сам си гради живота и съдбата. Без това да преминава в краен атеизъм или противопоставяне на религията. Предпочитам да се уповавам повече на себе си, отколкото на Бог.
Политиката…
- Политика е дума в женски род, но по-голяма част от политиците са мъже, защо?
Това означава, че има нещо нормално. Там където има жена, се навъртат мъже. Сиреч мъжете са изкушени от жената, от политиката. За мъжете и жените в политиката предпочитам нещата да стават по естествен път. Не ми се нрави призивът: „Дайте да вкараме повече жени в политиката”. То не става така. Това е въпрос на развитие на цивилизацията.
- Жените-политици достойни партньори и опоненти ли са?
Аз съм работил с много жени политици. Между другото е добре тук да кажа, че поканата ми този път да се включа в изборите дойде от жена - Екатерина Михайлова. Има достойни хора и от двата пола, които се занимават с политика. Работил съм с много хора, виждал съм и достойни и недостойни, и мъже и жени.
- Заслужава ли си политиката от морална гледна точка?
Не знам, въпреки че много приятели и други хора ми задават този въпрос. Политиката е достойно начинание, което трябва да работи в услуга на хората. Аз всеки път подхождам резервирано и си задавам въпроси от гледна точка на морала, отговорността и ползата на хората. Признавам, че много внимавам.
- В България има ли шанс да се появят достойни политици, които достойно да работят за страната си или по български само ще си прехвърляме топката?
Според мен България и сега има достойни политици. Виж, въпросът с прехвърлянето на топката е нещо по-важно. Политиката не е суетно занимание. Не опира до това да говориш по телевизията, да се направиш на много велик, да си намериш нова жена. За мен политиката е отговорно, но и самотно занимание. Представям си го повече като дейност, която извършваш в домашния си кабинет когато всички други заспят. Тогава четеш и пишеш законопроекти. Правенето на политика е умението да напишеш наредба, да създадеш правила, да ги придвижиш в законодателния процес и да свършиш работата. Не да си лафиш, а да работиш. В тази връзка аз говоря за политика на „спокойната сила”, като един набор от ресорни политики, които предлагам на гражданите на Шумен. За мен това означава първо да извършиш действието, а чак след това да се хвалиш и да очакваш оценката на хората.
- Защо изглежда, че ние българите не можем да случим на управници, глупави ли сме?
Не. Но не сме взискателни. Имам един приятел, който веднъж ми разказваше за друг човек, че пиел каквото му сипят. Дразнеше го факта, че този човек няма претенции. И към политиците не сме претенциозни. Искам да заявим претенциите си към политиката.
- Защо политиците забравят обещанията си?
По същата причина. Защото не сме взискателни. В хода на една предизборна кампания, всички полудяват как да накажат управлявалия до днес. Няма уважение към стореното, а наказателен вот. Хората припознават новия, наказват стария и въобще не питат за предизборните му обещания. Хора без претенции.
- Дай някакво конкретно обещание на младите хора в нашия град?
Не обичам да се говори за специални политики към отделни групи от обществото. В този смисъл не обичам да се говори за младите хора, ромите, турците и какво ли още не. Това означава да създаваме колективни права и специални грижи. При среща с млади хора им казвам, да бъдат претенциозни и взискателни.
- Откъде ще я започнеш най-напред, АКО шуменци изберат теб за градоначалник?
На първо време трябва да успокоим финансите. Градът ни не е добре. Нямаме пари. На този фон обаче, трябва да гарантираме всичко, което един съвременен град трябва да предлага като вид и качество на публичните услуги. Казах го веднъж в едно интервю, много обичам Върбица (родът ми е оттам), но днес Върбица е празна и става все по-празна. Големи двуетажни къщи, без хора. Същото се случва с Велики Преслав, там се води борба да се запази болницата. Виждаш как в Шумен изчезна киното, на път сме да се разделим с много други неща… Затова на първо време трябва да гарантираме сегашното ниво на публични услуги и ако може да ги направим по-качествени. Например в Общината да се държат по-добре с хората. Оттам нататък започваме по програмата за управление на „Демократи за „Десетият град”.
Финал…
- Кой филм ще разказваш дори на внуците си, ако искаш ми отговори в преносния смисъл?
Това, което ще разказвам на внуците си са преминали обществени процеси и моето скромно участие в тях. Мислил съм по въпроса. Нямам навика да разказвам лични неща, което всъщност е по-нормалното. Животът ни според моята представа се проектира през обществените събития. Развиваме се на сцената на историята. Така, че на внуците най-вероятно ще досаждам със спомени за предизборни кампании или сполучливи речи от трибуната на общинския съвет.
- Ако можеше да върнеш времето назад, какво би поправил?
Много искам да изживея един ден - с майка ми, баща ми, сестра ми, мъжа й, децата, Мария и Бела… да имам един ден с всички тях.
- Как се виждаш след 20 години например?
Надявам се да остарявам ставайки по-хубав и по-мъдър. Много се надявам, когато бурята на деня ме подмине да нямам притеснения за хляба. Да мога да седна в домашен кабинет и да пиша. Да напиша нещо по-голямо, от това, което пишем всеки ден.
- Преди години Влади Въргала пееше в една своя песен, че „в тая държава вече нищо друго не става, освен киселото мляко”. Става ли нещо друго, ама много да става?
Сега не знам дали и киселото мляко става. И там се говореше за специални стандарти. За съжаление в отговор на този въпрос в съзнанието ми днес не излиза нищо. Нищо, което много да става. Няма я нашата нова марка. Обаче ми се иска друго да кажа. Тази година попътувах до Гърция, Турция и Румъния. България не е най-голямата черна дупка на Балканите. По-скоро мисля, че обичаме да се самобичуваме. Често незаслужено. Нямаме претенции, защото не се уважаваме.
За fortisimo.eu – Нели Русева
