Фортисимо

„Оф, поредната кифла, която изобщо не е наясно какъв съм, а ще ми изнася лекции...”. Ако още от заглавието сте на това мнение – по-добре не продължавайте с четенето по-надолу. Плъзнете мишката до горния десен ъгъл и цъкнете върху „Х”.

Ако все още продължавате да четете, то тогава мога да си послужа с думите на Хелсинг от „Не пипай тази книга”, чието послание е, че въпреки че сте предупредени продължавате да четете, и съответно - отговорността е ваша.

Синдромът е понятие, което в медицината се асоциира с група симптоми, характерни за дадено заболяване; в преносен смисъл – това са черти, поведение, признаци, характерни за даден индивид или група от хора.

Нека разгледаме синдрома „български мъж”, когото за благозвучност от тук насетне ще наричаме Бай Ганьо или само Бай.

Бай Ганьо привидно заблуждава околните, че е мъж с високо ниво на интелигентност, че е голям пияч, е*ач, че е възпитан, знаещ, можещ, абе с две думи – мъж мечта.

Да, бe... да!!! Всъщност, зад добре отиграната маска на този мачо, се крие един комплексар, който таи в себе си нечувани и невиждани страхове. Човечец, на когото му е трудно да погледне истината в очите и предпочита да се крие я зад полата на майка си, я зад тази на жена си.

Бай Ганьо обича чашката. Тя е един от любимите му прибори и той често дави мъката в нея. Бай е неспокойна личност, разкъсвана от необикновени мисли за живота, смъртта, жените, парите и много други все екзистенциални теми.

Той обича вечер да се прибере от работа и ракията да е сложена на масата, придружена от една хубава шопска салата, подобието на жена, което се води негова съпруга да си мълчи, без излишни въпроси и драми и да почесва прилично оредялото му с годините теме (еквивалент може да бъде биреният шкембак).

Според Бай Ганьо  жената не е човек. Тя е някакво чудовище, което не принадлежи на този свят, но по някакво ужасно стечение на обстоятелствата съществува, превръщайки живота на Бай  в ад и той, горкият, трябва да съжителства с нея. Жената, най-вече собствената, е едно мрънкало, което знае единствено да се оплаква и редовно изпразва джоба на своя мил съпруг. Жената говори на неразбираем за българина език, ето защо той е развил дарбата, когато тя му говори, да изключва слуха си.  Жената е създадена за да трови живота на Бай. Но пред нея, Бай мълчи като пукал и дежурният му лаф е „Добре, мило”, „Няма проблем, скъпа”, „Съжалявам, съкровище” и т.н. Поведението е доказателство за това що за страхливец е този индивид от мъжки пол, който пред приятелите си твърди какви ли не истини и неистини (предимно второто) за съвместния си живот с по-горе споменатото „животно”, а реалността е съвсем друга. Бай е наясно що за ос*ан г*з е и знае, че има огромен късмет, щом „лудата” все още го търпи. Да, тя наистина е луда, щом продължава да понася нехайството му.

Виж, жените, които не се отъждествяват с понятието „съпруга на Бай”, са друго нещо. Те не мрънкат, секси са, не говорят прекалено много, не занимават Бай с излишни грижи и тревоги, не искат от него да се грижи за децата. Но и те си имат недостатък и то – голям. Алчни са. Много. Чудят се как да измъкнат и последното левче от джоба му, въртят всякакви номера, умилкват се, само и само да докопат номера на банковата му сметка. Из форумите и мъжките списания (предимно в полетата за коментар) се вихрят какви ли не определения, сравнения, истории, небивалици и обиди за жените. Бай упорито твърди, че жената не значи нищо за него. Интересно е защо тогава тя е основна тема на разговор? Навсякъде...

Ето на какво се натъкнах, докато разглеждах един „мъжки” форум:

„Най-кратката и прекрасна приказка:
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила: "Не!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.”
Nice, a?

Ето още:

„К*р за жените, викам аз”
„Ай стига за задължения сте говорили, дайте малко за забавления” („задълженията” в случая са жените).

А в едно известно мъжко списание има още по-култови реплики:

„Това е няква кифла,където никой не й обръща внимание и сега го търси тук....може да е някоя спекана дебелана...аз такива дето ми се прят на интересни набАрзо ги отсвирвам...”

Трябва да отбележа, че господинът - автор на този коментар е с високо IQ и със завидни знания по български език и литература... НабАрзо се пише с Ъ.

„малеееееее, менове, как сте я постнали тая мърла бееее. та като й е скучно да вземе нещо друго занимание ли да си намери […]”

Мога да продължа с цитатите до безкрай, но мисля, че всеки може и сам да се поразрови и без никакАв проблем ще открие още много такива коментари и мнения.

Естествено, не всички български мъже са такива. Истинският мъж няма да седне да оплюва някого без да го познава или просто, защото е „жена”. Истинският мъж съди по личността, а не по нейния етикет. Но истинските мъже са много малко, и в повечето случаи или са заети, или са пе*ерасти.

Но Бай Ганьо е съвсем от друга порода. Той е смесица между страхлива болонка и улична превъзходна. Затова и все попада на кучки – „Краставите магарета от девет баира се подушват”. Според Бай, няма свестни жени, ‘щото той все попадал на мърли, или на такива, дето се опитват да му докопат скъпоценните пет лева. Интересното е къде „нашият човек” намира тези типични боклуци – най-често това се случва на поредното питие в някой долнопробен бар. Абе, Бай Ганьо, защо си мислиш, че в долнопробен бар ще намериш висококачествена женска?

Бай Ганьо вече е европеец, но за съжаление само на думи. Бай иска да има правата на европеец, но не и неговите задължения; иска да чу*а хубави жени, но не и да се грижи за тях; иска да го наричат „мъж”, а се държи като „пу*ка”; иска да го уважават, а самият той не уважава никого.

П. С.: Бай Ганьо е определение не за всички български мъже. В интерес на истината, в България има много свестни, прекрасни мъже, които се грижат за семействата си, които не се оплакват за всяко нещо, не възприемат жена си за даденост и които не намират смисъл в това да тровят живота на околните. Но „Бай Ганьо ” мъжът също е масово срещан неидентифициран вървящ обект, който избива грозните си комплекси, опитвайки се да ги прикрие зад образа на уж градивна критика, и доста често е с прозвището „Анонимен”.

„Женските грешки са много! Мъжете имат само две – всичко, което казват и всичко, което правят…”

„Жените няма да се изравнят с мъжете, докато не започнат да ходят по улицата плешиви, с бирено шкембе и пак да се мислят за привлекателни.”

За fortisimo.eu – Ваня Тенева