Фортисимо

Пламена Акерска и Александр Чендев се обрекоха един на друг в края на месец септември тази година. Така… В това изречение има две грешки. Първо, Пламена бе така добра да приеме фамилията на Сашко, а, вярвайте ми, бе й много трудно да се раздели с нейната собствена.

 И второ, те са обречени един на друг много преди да встъпят в брачен съюз. Всъщност, те наистина са родени един за друг.

Аз съм тяхната кума, но преди всичко съм най-близката приятелка на Пламена. С нея имаме неразрушимо приятелство вече години наред. Седяхме на един чин в гимназията, вършихме куп лудории, пътувахме, флиртувахме, смяхме се и мъничко плакахме. Влюбвахме се и разлюбвахме, но единствено приятелството ни остана непокътнато. Тя е прекрасна, мила, дружелюбна, състрадателна, но и много силна и упорита. Тя цени жестовете, тя се радва на малкото, тя уважава хората. Само Сашко липсваше на картинката, за да допълни Пламена и двамата да се превърнат в съвършената любов.

Когато Александр се появи в живота на Пламена, аз усетих настъпилата промяна. Той стори една злина – открадна вниманието на най-добрата ми приятелка, което дотогава бе изцяло за мен. Но добрината, която стори, спечели доверието и обичта ми към него завинаги – той я направи щастлива и пълноценна жена; показа й колко много заслужава и как той ще й го даде, без да жали средствата си. (Не ми се сърди, Сашко, че съм егоист и исках Пламена само за себе си. Нали и аз съм човек. ;)

Сватбата им не бе традиционна. Пламена пожела сама да я организира а ние, нейните приятелки, с радост й помогнахме. Нямаше ги обичайните нерви и препирни. Всички бяха спокойни и весели, като че ли този ден е най-обикновен и нищо не би могло да се обърка. Сашко просто дойде в дома на Пламена и я попита: “Готова ли си?”, а тя му се усмихна в отговор.

Размениха клетвите си пред погледите на най-близките роднини и приятели, а аз стоях гордо изправена до младоженеца в очакване да положа подписа си в ролята на кума. Бях толкова щастлива и опиянена от цялата тази любов, която витаеше наоколо, че даже не ми хрумна да зароня сълзи. Последваха хиляди снимки, а след тях дойде редът на сватбеното тържество. Менделсон, шампанско, питка… Много танци, много песни и речи (всеки се надпреварваше да грабне микрофона), смях, разговори на грузински и руски ( споменах ли, че младоженецът е руснак :). Между Пламена и Александр се разменяха погледи и целувки, за които всеки би мечтал. Бях неотлъчно до тях и зорко ги наблюдавах. В очите им се четеше толкова любов и нежност, окъпани във весели пламъчета. А всяка следваща целувка все по-силно крещеше, че той е вече само неин, а тя – негова. Не, не беше точно като в приказка. На тази сватба нямаше магия – просто не бе нужна. Липсваха и скъпата каляска и диамантената пантофка. Те бяха истински, сърдечни и силно обичащи.

Сигурно си мислите: “Сватба като всяка друга. Разбира се, че ще е весело!” Вие на колко сватби сте били? А сега ми кажете, промени ли ви някоя от тези сватби, от тези пирове на любовта и съюз на две отделни съдби? Ако всеки път, когато две влюбени душици ви изпратят своята покана, вие тръгвате в ролята на дегустатор на сладка ракия и вкусна торта, значи нямате идея къде и защо отивате. Една сватба трябва да кара хората да се замислят за ценностите, за това колко е важно да намериш своята половинка сред море от търсещи и нуждаещи се. Оттогава аз не спирам да мисля… Животът е наистина прекрасен, ала е толкова кратък. Оставете настрана дребните предразсъдъци. Тя била още млада, той нямал собствен бизнес. Това са глупости! Приемете моя скромен съвет, пък ако щете го използвайте – разпознаете ли любовта в очите на отсрещния, не се колебайте, грабнете я! Тя е за вас и е за този момент, за този живот, а не е за следващия. Да сключиш брак означава, да приемеш обичта и подкрепата на някого, и да му се отплатиш със същото. Трябва да си смел и независим. Да оценяваш всяка секунда и да си достатъчно мъдър да я изживееш, споделяйки я с някой, който да я заслужава.

Благодаря на младото семейство Чендеви, че, посредством тяхната сватба, научих още един полезен урок. Какво нещо е живота, а? :)

За fortisimo.eu – Пламена Лачева

---

“Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш”.

Джеймс Бари