Фортисимо

Две щайги. Две деца. Една цел. Играчки от шоколадови яйца, динозаври, играта „Островът на съкровищата” и… вестници „Кауфланд”. Разпродажба на надежда… на мечти… на спомени. 

На един стол - две братчета, превърнали тротоара пред бабината им къща в „Мини шоп”.

Събрали ненужните си залъгалки  с ясната идея „Да правят добро”.  С обявени цени от стотинка нагоре Мариан и Симеон вярват, че успехът ще ги споходи. Убедени, че светът се променя според хората, те се опитват да покажат на всички големите си сърца.

Бургазлийчетата (на 8 и на 9 годинки)  вече не обичат играчки. Нямат целта да бъдат Батман или Костенурките Нинджа. Предпочитат стратегически игри, изискващи много логика и мисъл. Толкова малки, а вече и с  ясна идея за бъдещето си – Мариан вижда себе си като воден архитект, а Симеон иска да се занимава с химия и дори да бъде утвърден учен. Израстващи в семейството на капитан и рехабилитатор, братчетата са благодарни за възпитанието, което получават от родителите си и се надяват един ден да бъдат като тях. Не могат да разберат родители, които се държат агресивно към децата си и споделят: „Наскоро в близък магазин едно момченце плачеше, че иска зрънчо с изненада и се опитваше да прегърне пакетче от щанда, а майка му щеше да му изтръгне ръката като му се караше, че нямат пари”.

Това мотивирало Мариан и Симеон да „търсят решение” за всички онези свои връстници в неравностойно положение. Идвайки нагости при баба си братчетата разравят шкафове и кашони, готови да продават ценностите си с благотворителна цел. В щайгите им намират място и лични техни изобретения - къщичка за птици (с помощ от дядо им) и хартиени акордеончета. С думите „Моля заповядайте” и широки усмивки, уверени децата привличат тротоарни клиенти.

На въпроса ми обаче по колко парички им оставят обикновено и кой е най-търсеният артикул, те са единодушни: „Вестниците „Кауфланд”, които взимаме от пощенската си кутия и предлагаме по 2 ст.”. Най-често хората пазарували с жълти монети.

Мариян и Симеон са благодарни за всяка стотинка и не пропускат случай да ги дарят в църквата, вярвайки, че средствата отиват в помощ на бедните деца.

„Ние имаме много играчки и не ни трябват вече. Защо да не ги дадем на някой, който мечтае да притежава такива, а родителите му нямат възможност?!”, разсъждават малките дарители.

Разделям се с Мариан и Симеон, закупила играта „Островът на съкровищата”, напълнила сърце и душа. Това, което малките търговци ми „продадоха” го няма на нито една витрина… Урок по щастие и надежда за бъдещето на България.

За fortisimo.eu от Бургас – Даниела Пенева