Зрителско недоволство заля шоуто „Гласът на България” след снощния финал, излъчен по bTV. Стената на музикалния формат в социалната мрежа е наводнена с обвинения в „нагласени избори”, леко творческо дежа вю след вота за местна и президентска власт в неделя.
Но не затова ще говоря сега.
Хората реагират първосигнално и задкулисните игри са обичайният заподозрян. Факт е обаче, че тук игрите не бяха зад кулисите, а се случиха пред очите на всички. Не е нужно победителят да е нагласен тайно, защото финалистите бяха изведени пред публиката чрез субективните, но очеизвадни симпатии на журито.
С любопитство изгледах първите няколко концерта на „Гласът на България”, но бързо бях отблъснат от липсата на обективност в съдийските решения, както и от неземното театралничене на участниците. Завърнах се пред екрана за финала и се оказа, че почти нищо не съм изпуснал. Първоначалните фаворити на менторите Миро и Ивана бяха оцелели. Говоря за сладникавия Тошко, който трябваше да си тръгне още на кастингите и ромската перла Роксана. За моя най-голяма изненада не помнех останалите двама финалисти. Смятайте колко безлични са те. Всъщност гледах Игор Шабов миналата седмица в YouTube. Мъжът се опитваше да пее „They Don’t Care About Us” и въпреки смехотворните напъни да рецитира на развален английски – неадекватното жури го похвали щедро. Така момчето стигна до финала с талант, който няма да му спечели аплодисменти дори на караоке парти.
Изобщо не мога да си спомня нито едно изпълнение на Стелияна Христова, но пък съвсем обективно мога да заявя, че в царство от слепи въпросната госпожица е кралица. Вотът на зрителите бе абсолютно адекватен, макар че изборът бе по-скоро срамен.
Мога да разбера защо в очите на Миро – Тошко е „Гласът на България”, но не мога да проумея, че професионален музикант може да си позволи лукса да лансира момче с ограничена бленда. Какво като гласът му е мек – нали е немощен?! Оставям настрана поведението перманентно плеснат с мокър парцал и наглостта (или мързела) „няма да уча нова песен за финала, а ще си изпея отново парчето от кастинга”. Между другото Миро трябва да си припомни как Майкъл Джаксън пее “Ain't No Sunshine” на 9-годишна възраст и тогава може и да осъзнае колко скромен вокалист е бутал напред цял сезон.
По правилата на реалити форматите (въпреки че „Гласът на България” е музикално състезание и няма нищо общо с въпросния ТВ жанр) Роксана имаше най-сериозни шансове за победа. Принципът се нарича „помощ отвън”. А в случая тя имаше цели двама помощници. Майка й, която почина трагично по време на надпреварата, и брат й, който се състезаваше в съседен отбор. Етническият фактор обаче остави дамата назад в класирането. Оценявам, че тя има голям глас, но също така чувам, че Роксана копира 1:1 другите изпълнители и определено циганското звучене не ми пасва на вкуса. За този финалист обаче не мога да виня Ивана. Поп-фолк дивата просто се понесе по бурните обстоятелства около участничката в нейния отбор.
Игор Шабов обаче е типичен пример за съдийска грешка. Кирил Маричков определено трябва да се отдаде на заслужена почивка, защото преценката и коментарите му съвсем не звучат адекватно. Дори и да преглътнем липсата на качества и фалшивото пеене, Игор изглежда като морално остарял певец, стъпил на днешната поп сцена.
Интересно ми е обаче какво ще се случи с така наречения „Глас на България” Стелияна Христова. Безличността на девойката може да се коригира от добър екип стилисти, но дали това ще се случи? Предстои да видим.
Аз обаче оставам скептичен относно бъдещата й кариера и предстоящото повторение на формата. Съдейки по рейтингите „Гласът на България 2” ще има. Дано екипът на Слави Трифонов се поучи от грешките си и види какво се нарича шоу, следейки The X Factor по НОВА ТВ. Чисто от гледна точка на продукция на изпълненията – концертите на bTV изглеждат като читалищни прояви, сравнени със стандартите на английския формат.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки bTV)
0 коментара