Фортисимо

Скоро прочетох това в една тема, дълга, истинска, добре разнищена и малко стряскаща. Ставаше въпрос за силните и слабите хора и за това как силните мачкат слабите и в прекия и в преносния смисъл на думата.

„Никога не подценявайте по-слабия от себе си, не правете свински номера, защото има голяма вероятност да пострадате осезателно, заради необмислените си действия. Няма по-страшен човек, от този, който знае че няма какво да губи. Ако изтикаш слабия до стената, ако го заплашиш, ако го предизвикаш ти отключваш най-силния инстинкт в него – Инстинктът за самосъхранение. Отключваш злобата и жаждата за мъст в този човек и се закопаваш ти самия!”

Нататък авторът продължава с темата за отмъщението, като част от живота. Продължава и за това, че никой никога не бива да забравя, че всяко нещо което правиш в живота си, има разплата. Може никога да не знаеш от кого и как ще дойде, но трябва да знаеш, че ще си платиш някой ден. За обидите, за униженията, за лицемерието, за предателството, за причинената болка. Беше и много краен с това, че ако някой нарани жестоко него или близките му, независимо кой е, ще си получи заслуженото. И че той самият би посветил живота си на това отмъщение, така че другият да спре да живее.

Леко ме побиха тръпки. Но му повярвах. Наистина повярвах, че този човек би отмъстил за нанесената обида или болка, дори това да му отнеме целия негов живот. И се запитах аз дали бих постъпила така и изобщо как постъпвам. Оставям ли „безнаказани” онези, които ми вредят умишлено…

Оставям ги… Не защото спазвам точно божиите закони и подавам и другата буза. Чак толкова богоугодно не живея. И не, защото съм много добра, не съм. Дори често чувам за себе си, че съм лоша, че съм…

И не защото съм страхлива, и това не съм. Направила съм толкова смели неща досега в живота си, някои граничат с безразсъдство дори.

Питам се защо оставям онези, които ме нараняват, без възмездие. Много мислих по този въпрос, и не случайно. Просто смятам, че е важно всеки да размисли над това, защото само така ще е наясно със себе си.

Аз просто вярвам в това, че никой няма право да издевателства над никого, няма право да го унижава, няма право да му причинява болка и да му вреди, дори с подмолно отношение. И ако го прави, просто трябва да плати. Не съм крайна, но щом аз заслужавам нещата, които съм предизвикала, нещата които съм сторила, така и другите си заслужават, това което са направили. Каквото посееш, това ще пожънеш.

Същият автор на текста, който ме потресе, пише, че отмъщението пречиства, освобождава те от един голям товар и тушира болката, която са ти причинили. Не съм сигурна в това. Това може само да е временно…

Знам, че възмездие има. Сигурна съм, но не винаги идва навреме и не винаги знаеш, че си възмезден.

Аз вярвам и в друго. Времето променя нещата, всеки ден дори променя по една частица от болката. Ако днес си обиден, наранен, смазан, зашлевен… това не е завинаги. Винаги минава малко по малко. Просто трябва да знаеш, че това винаги е въпрос на време и непременно ще се промени. Утре няма да е същото, а на следващия ден още по-малко и следващият месец ще е съвсем бледо.

За себе си аз съм намерила средата, намерила съм начин да се опазя - аз се опитвам да забравя, обричам човека, мястото, действието, ситуацията на пренебрежение, на забрава. Затварям болката дълбоко в едно чекмедже, недостъпно за други, слагам край на този период, на този отрязък от живота си.

Тревожи ме само един въпрос. Ако някой нарани не мен, а любимите ми хора, детето ми (най-вече), ще затворя ли отново чекмеджето?! Не знам… Сега вече не съм сигурна… Може би като този човек с крайния текст ще искам да стигна до края, да отмъстя с риск за самата себе си, може би ще посветя живота си на това.

„Куршумът си лети и не пита кой си ти, нали знаеш?! Винаги ще има някой над теб, който е специално създаден, за да спре твоите нечовешки деяния и наглост! Ще те намери и ще ти отмъсти, когато най-малко очакваш!”

Така завършва той, не знам кой е… но ме докосна това, което прочетох. Уплаши ме, замисли ме, повярвах му...
Това наистина е така.

ПРИЯТЕЛ СЪМ ЧУДЕСЕН, НО НЕ ДАЙ БОЖЕ ДА ТИ СТАНА ВРАГ!

За fortisimo.eu – Нели Русева