Фортисимо

Той е на 36. Изоставен е като бебе от родителите си, бил е само на два месеца. До 18 години е живял в домовете за сираци в Шумен и Велики Преслав. Не знае кои са родителите му, не е правил опити да ги търси и смята, че не заслужават.

Не иска нищо да им каже. Видял e много страдание от живота си в българските домове за сираци. Бил е оставен за отглеждане, не за осиновяване. Много е искал да го осинови някое семейство, за да има по-малко страдания в живота му. Няма близки, няма братя и сестри. Живее и се издържа сам. След като излиза от дома – сам заминава за столицата.

Обожава поп музиката. Искал да се занимава с пеене, но не са го приели в Консерваторията. Явил се с песен на Орлин Горанов. Оттам нататък се люшка в различни посоки и си търси късмета. И продължава…

Случайността ме запозна с него. Поисках да ви го представя: „Нямам никой в живота си. Не съм нахален и безпардонен за разлика от други, които успяват по тоя начин. Хубаво е да се пише за такива като нас, но след това нищо като резултати”, ми каза Асен. Не отказа да поговорим и аз искрено му благодаря за откровеността, въпреки че от моите въпроси сигурно пак го заболя…

- Здравей, Асене! Гласува ли?

Не. Не съм гласувал през последните 6-7 години. Отказах се, защото нищо не променя живота ни в положителна насока. Не обичам политиката. Изроди са като цяло.

- Ти си един от многото българи израснали в домовете за сираци. Кое от живота ти там няма да забравиш никога?

Няма да забравя доброто отношение на леля Мара от село Пет Могили, област Варненска. Всяка събота и неделя ме приютяваше в дома си. При нея се научих на трудолюбие и честност. Страхотен човек! Много ми е мъчно, че не мога да си позволя да й гостувам последните в няколко години. Бях при нея преди 10-ина години за един месец.

- Искаш ли да кажеш нещо на всички нас, хората с родители, дом и някаква сигурност?

Нищо не искам да казвам. Няма полза. Никой от никого не се интересува в тази държава. Голямата ми мечта е да емигрирам. Нищо положително и смислено не се случва тук и сега. Хората нямат желание нещата да се променят в положителна насока.

- Какво би казал на онези, които смятат, че децата израснали в домовете почти винаги стават престъпници?

Всичко си е до човека. Престъпници има и сред тези, които са израснали с родители. Там са повече.

- Смяташ ли, че държавата е длъжница на хората като теб, които са израснали в институция?

Да. Длъжна е да ни осигури покрив след напускането на приютите. Тя отдавна е абдикирала от всеки и всичко. Нищо не е направила, за да имам поне стаичка със санитарен възел и топла вода. Сега живея в едно помещение без топла вода. Месечният ми наем е 60 лева. Ако имах баня може би щеше да е по-висок. Хазаинът е българин. Прибира парите и пет пари не дава. Дори едно бойлерче не е поставил, за да мога това да имам като "екстра".

- Представяш ли си понякога какво би се случило с теб, ако беше израснал в дом с родители?

Може би щях да съм малко по-щастлив.

- Лекува ли любовта всичко?

Лекува, разбира се. За къде сме без нея?

- За какво мечтаеш?

Мечтая да си имам жилище и нормална работа. Ако имам това – какво повече може да иска човек.

- Нещастен ли си?

Не съм нещастен. Така се е стекъл животът ми. Не искам съжаление от никого. Боря се.

- Какво те радва?

Радва ме доброто и позитивно отношение на човека срещу мен. За съжаление рядко го виждам. Радва ме хубавата поп-музика и киното. Някоя друга хубава книга.

- За какво плачеш?

Плача от време на време, че нямам жилище и нормална работа. Търся, но никой не се интересува от никого. Нямам качествени приятели, които могат да ми помогнат. Прекалено много лицемерие и фалш са се настанили сред хората. Такива хора се усещат веднага.

- Искаш ли да имаш семейство?

Нямам условия, за да имам семейство. Едва себе си изхранвам. Къде ще отглеждам деца? Та аз нямам топла стая.

- Как се виждаш след 10-15 години?

Не искам да мисля какво ще се случи след 10-15 години. В трагично време живеем.

- Успя ли да се опазиш добър, оптимистичен и неозлобен човек?

Не завиждам и не злобея. Не ме е озверил живота – за разлика от други, които имат и дом, и семейство.

- Вярваш ли в Бог?

Да, вярвам.

- Преди дни в нашия град едно бедно и самотно момче сложи край на живота си. На теб минавала ли ти е такава мисъл през главата?

Не. Малко повече оптимизъм и борбеност е трябвало да има в това момче. Жалко! Прочетох за него. Мъчно ми е като прочета нещо подобно.

- Разкажи за хората, които са ти помогнали, които са те изслушали, които са ти подали ръка в трудните ти моменти?

Има такива хора. Това са Росица Николова и нейният съпруг Иво Данаилов. Работих при тях в семейния им хотел до Софийска опера и балет. Там бях и хигиенист, и рецепционист. Много добро семейство. Винаги си мисля за тях. Обичам ги, въпреки че не работя в хотела им. Идиотски подходих когато реших да тръгна за Италия преди две години. Като им казах, че ги напускам те буквално ми вдигнаха скандал. Много разчитаха на мен. Поемах и съботите, и неделите. Не се плаша от работа. Бях подхлъзнат от българката, която ми обеща, че в Италия ще получавам около 1 000 евро като хигиенист в хотел. Но нещата не се оказаха такива. Пристигнах в град Кариати. Бях настанен с друго сираче в едно помещение в къща. Там беше страхотна мизерия. Тази същата българка се изпокри на следващия ден, когато започнахме да я търсим. Стоях там около две седмици и се прибрах в България. Буквално бях измамен. Та ако не бях тръгнал натам сега щях да съм в хотела. Там имах помещение, където живеех и работих.

- Расист ли е българинът, дискриминира ли хората по вероизповедание, цвят на кожата, по социално положение?

Определено българинът е расист и много злобен човек. Това ще го затрие. Последиците ги виждаме. Българинът е лош. Спасява се сам. Егоист е.

- Как се грижиш за себе си, какво работиш?

Почиствам в момента два входа в съседство до квартирата.

- Имаш ли план за утре, за следващата седмица? Търсиш ли нови възможности, нова работа?

Търся работа, но нищо не се случва. Отчайващо е. Никой от никого не се интересува. Народът съвсем се е барикадирал в себе си. Никой на никого не вярва.

- Имаш ли приятели?

Нямам приятели дори и от домовете за сираци. Помагал съм на някои от тях, но не са благодарни.

- Какво би искал да получиш като подарък за рождения си ден?

Нищо не съм получавал на рождения си ден. Сам съм си правил подаръци. Последният такъв е лаптопът ми, който си купих в Италия за 300 евро.

- Пишеш добре, грамотен си много повече от много други. Нямаш ли идея, план да се занимаваш с писане?

Старая се да съм грамотен. Никой не ме е карал насила да се уча. Сам. Като дете само книги си купувах.

- Какво би искал хората да знаят за теб. Сам си направи представяне :)

Добър и отзивчив.

- Носиш черни очила, понякога слагаш ли си розовите :)

Обичам очила. Розови не слагам. В големия град – къде без тях? Погледите на хората са доста злобни. За това ги нося.

- Пожелай си нещо, Асене!

Здраве и повече нормални и истински отношения между хората! Бъдете здрави и бъдете себе си!

За fortisimo.eu – Нели Русева