Фортисимо

Само преди два дни от екрана на телевизията чух една мисъл, която аз се опитвам да оформя в недотам умната си глава от много години.

Родителите са длъжни да са щастливи, да живеят като щастливи хора, да правят така, че децата да виждат доволни и усмихнати хора, които знаят какво правят с живота си, които живеят в радост. Примерът… невероятният възпитател!

Каквото искаш говори и напътствай, ако не живееш по същия начин, губиш си времето, човече :)

Защо?! Ние сме това, което сме - в нашия малък свят, в нашето семейство, в нашия град и в нашата държава. Разбира се, никой с нищо не ни е длъжен, не скачайте и не викайте срещу мен. Всеки сам си гради съдбата, всеки сам се прави щастлив. И да, и не…

Аз ще бъда щастлива, може да съм, но ако отида на другия край на света, далеч от моето семейство. Знам какво си мислят онези с нормалните семейства, с родителите, които се обичат и се разбират. Не ме разбирате, нали?! Така е, защото си имате нормални семейства. Ако вашето е като моето, вече разбирате какво искам да кажа. Ако не е – каквото и да ви говоря, няма да стигне до вас.

Казват, че щастието е в самите нас, ние го правим да е такова каквото е, ние се правим доволни, успели, усмихнати. Само дето не можем да се направим такива ей така и просто така. Ако живеем в нещастно семейство, с нещастни родители, които никога не са били щастливи, по причини които само те си знаят и само тях засягат, ние няма да бъдем щастливи. Няма как да стане, защото ние само това сме видели… Каквото и да направим, както и да се стараем да се усмихнем и ощастливим.

Ако живеем години наред и се стараем нашите родители да бъдат малко по-щастливи, но това не се случва… Ако поддържаме илюзията, че непрекъснатите ни усилия ще променят нещата, и нашето разбиране ще направи нашите родители щастливи, но това не става… Ако все пак се надяваме, че нашите родители ще осмислят живота си с внуците, които ние сме им подарили, но и това не се случва…  И  ако всички тези неща взети заедно правят нещастни и нас самите – крайно време е да спрем да се надяваме.

Те, нашите родители няма да станат по-щастливи, просто трябва ние да се преосмислим. Аз взех  решение да спра да очаквам, да спра да чувствам вина, че не мога да променя нещата и да се погрижа за други важни неща. Време е да съм щастлива и да покажа това на детето ми, за да види как е нормално да живееш. Защото само примерът е това, което те води в живота ти. Нищо друго. Каквото и да ти говорят, нищо не е толкова важно, като начина по който живееш, по който се усмихваш, по който съществуваш…

Това не е клише. Когато ви пожелават да бъдете щастливи, не е тъпа фраза, изпразнена от съдържание. Бъдете щастливи, защото това виждат децата ви!

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: pregnancycaretips.com)