Фортисимо

Ако на някого му се прииска някога да напише книга „Постът не е повод за запознанство”, отсега да го откажа от тази идея! На мен ми се случи. Покрай темата за постите се запознах с отец Емил от църквата „Свети Три Светители”.

Какво говорихме, по повод на тази традиция, публикувахме в съботното издание на електронното ни списание. Тази тема обаче отвори още много други.

Оказва се, че свещеникът съчетава в себе си доста образи. На него можеш да се довериш дори повече, отколкото на адвоката си.

Светлана Крумова: Защо свещеникът няма право да издава това, което е чул по време на изповед?

Отец Емил: Защото това се вменява като двоен смъртен грях. Дори да си убил човек, да си ограбил банка, аз нямам право да кажа. Това е обет.

Светлана Крумова: По закон – това не е ли съучастие в престъпление?

Отец Емил: Не, няма такова нещо – Църквата си е църква – самостоятелна институция. Има канон, не можем да го нарушим. Ако дойдат хора и ме заставят да издам, аз няма да го направя. Ако ме убият, аз ще съм мъченик. Но хората трябва да знаят, че когато човек убие някого, взима и греховете на другия, което е много тежко. Убиецът отговаря за греховете на убития, защото не му е дал възможност да се покае. Той се явява като намесник на Бога. Но Господ е този, който дава и отнема живот. Кога и как, това е тайна.
Ние се занимаваме не само с тялото, но и с душата на човек. Срещаме се с много хора, с най-различни съдби. Аз съм в нещата – искам, или не. Най-щастливият момент е, когато някой дойде при мен и каже: „Всичко се оправи”. Това означава, че съм си свършил работата. Имал съм случаи, в които големи (възрастни) хора ме питат как да подходят. Тогава започваме да говорим. Човекът се изповядва, за да разбера аз какъв е. После започваме да обсъждаме конкретните проблеми. Няма човек, с колкото и вкаменено сърце да е, да не умееш да го разчупиш. Трябва само да знаеш как, подход. Естествено, има хора, които идват с психични отклонения – четем молитви, но всичко е в Божиите ръце. И във вярата на човека, преди всичко. Господ дал, но в кошара не вкарва. Бог е дал на всеки човек разум, воля и способности, които трябва да развие. Наричат Господ „Домостроител”, защото във всеки един от нас е заложил нещо, което трябва да извършим на Земята. Всички хора сме като тухли в дадена сграда и всеки си знае предназначението. Аз не мога да бъда на твоето място и никой не може да избяга от това, което му е предопределено. Ако си добър администратор – ще работиш в администрацията, ако си добър шофьор – това ще е твоята работа. Но всеки така да я върши, че да бъде полезно за него и за всички останали. А не да работиш като администратор, но да крадеш.

Светлана Крумова: Натоварват ли ви хората с техните грижи, отче?

Отец Емил: Да, много ни натоварват. Ние се превръщаме в кошчета за душевни отпадъци. Но няма как, това ни е работата. Вечер се прибирам вкъщи и започвам да вадя от кошчето. Имало е дни, в които съм като парцал.

Светлана Крумова: С какви проблеми идват при вас?

Отец Емил: С най-различни проблеми. Примерите са много, най-различни - в семейството, в работата… В последно време идват и млади, и стари. Доста се говори вече за духовен живот и достатъчно много проблеми имат хората. Те търсят утехата, но като я получат, трябва да умеят да благодарят. Не може само да иска човек, трябва и да дава. По-често хората изразяват признателност към Бога. Но Господ, като те е отървал от една болест, той ти е дал и откровение. Ами, направи и ти добро на някой друг Не е казано, че трябва да тръбиш. Бог казва „Дясната ръка като дава, лявата не трябва да знае”. Ела в църквата, не е казано, че трябва да плащаш. Направи добро. Отиди в старческия дом – ако си добър дърводелец, помогни с нещо… Никой не прави такива неща.

(Докато отец Емил говори си мисля, че хората с проблем са по-склонни да дават, да правят добро. Може би защото осъзнават, че светът не е идеален, че не всичко е пари – особено когато ги нямаш. Споделих това със свещеника.)

Отец Емил: Всичко е до възпитанието. Има два вида благотворителност. Идва просяк и казва: „Дай ми!” Ако не му дам, той започва да ме кълне. Ако му дам, отива на машинките и проиграва събраното. Това не е благотворителност, не е помощ за този човек. В Стария завет е записано, че хората са отделяли десятък от всяко нещо, което имат. Не защото си богат трябва да дадеш. Това е от възпитанието в семейството, трябва да е в съзнанието. Богатите хора, при които съм ходил, никога не са ми отказвали. Но има такива, които имат – не много, но достатъчно, и не им пука. Те не дават, защото нямат това самосъзнание. Благотворителността не е само пари! Навести един болен човек, наготви му. Кой прави днес това – никой. Ето защо обществото стига до тези катаклизми. Хората от светската власт крадат – нямат духовното възпитание. Ако са с ранг божии и живеят под страх да не ги „шамароса” Господ, хайде да видим, дали ще го правят. Не вярват, че има божие наказание.

Светлана Крумова: Ама има и духовници, които крадат.

Отец Емил: И свещеникът е човек – няма такъв, който да има броня, имунитет, да е застрахован. Има хора, които искат да се преборят, и го правят ежеминутно. Аз не отричам, че има такива свещеници – това показва, че човек е слаб и несъвършен. Няма застраховани нито в светската, нито в духовната власт. За Бог няма скрито-покрито. Всичко ще лъсне наяве. Това е доказано. И за мен говорят, че имам скъпа кола, че разполагам, но който знае моето житие и битие, ме разбира. Човек винаги от негативното трябва да вади положителното.

Светлана Крумова: Разбирам, че свещениците са и философи. Философията за живота е облечена в религиозна одежда, но все пак е философия.

Отец Емил: Хората са несъвършени. Бог допуска много неща, за да види колко струваме ние. Да се вгледаме в себе си. Ако човек не е духовен, той се задълбочава в негативните неща. До такава степен, че започва да мрази, да се гневи, да осъжда другия. Такова възпитание е приоритет на родителите. Макар че Господ допуска и обратното – детето да накара родителя да се обогати духовно. Както човек се стреми към материалните неща, така трябва да се стреми и към духовните. Най-хубавото е да постигнеш хармония между двете. Невероятно е, трябва да ти кажа.

Светлана Крумова: Ти постигнал ли си я?

Отец Емил: Гледам да балансирам. Не мога да кажа, че съм перфектен – понякога давам приоритет на материалното, после на духовното. Не трябва едното да надделява над другото. Ако духовното изпревари, добре! Но не да се прекалява, защото се изпада в други крайности. Господ е казал: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно”. Нищо лошо няма да се усъвършенстваш в материалните си блага, след като Господ ти е дал тази възможност. Човек трябва да вярва, преди всичко. И трябва да знае, че Бог, така както ти дава, така ще ти отнеме. Ако живееш благочестиво, и да нямаш, Господ ще ти даде. Ама много - даже и това, което не си очаквал. Но ако не живееш с христянските ценности, които са ни завещани, няма да просперираш – нито в духовното, нито в материалното. Това се научава в семейството – домашната църква. Така човек израства във времето и придобива съвършенство.

Ако до тук не намерихте нищо за себе си, ако животът ви е поредица от лоши дни, за финал...

Отец Емил ще ви каже: Преди всичко, хората трябва да вярват, че не са забравени и отхвърлени. Няма човек, който да не е поискал, и Господ да не му е дал. Хората трябва сами да търсят мира. Няма как някой да им го даде насила.

За fortisimo.eu с енорийския свещеник Емил Павлов разговаря Светлана Крумова