(Извадки от дневника на един бивш пушач)
12.11.2008 г. – Днес по обяд спрях цигарите! Без повод, просто ей така – на шега! Сега е към полунощ и вече сериозно се замислям дали да не се разровя за една цигарка от резервите на жената…
13.11.2008 г. – 24 часа без цигари и фасовете в пепелника от вчера ми изглеждат все по-съблазнителни! Две бързи къси дърпания, а и никой не ме видя, значи не се брои! Ама много смърди…
14.11.2008 г. – Фасовете свършиха и сега търся заместител… Бонбонки „Кръц-кръц” и други подобни не вършат работа. Пробвах с вафлички, оказаха се добър избор и клавиатурата ми вече се пълни с вафлени корички, вместо с пепел от цигари.
18.11.2008 г. – Кафето ми има странен вкус – или са ми набутали кофти кафе, или без цигара не е същото… Продължавам с вафлите и открих, че там, откъдето съм си купувал цигари, има безброй сладки и солени неща. Защо ли до сега не съм ги виждал? Сигурно са ги крили от мен.
20.11.2008 г. – Обонянието ми е станало свръх чувствително към храни и цигари, което не се хареса на дъщеря ми – отдалеч подушвам, че е пушила.
25.11.2008 г. – Жена ми взе да се оплаква, че нямам изхранване, а са минали едва 10-тина дни. Вече съм сигурен, че мога да изям повече, отколкото мога да изпуша. А как ми се пушииии - само пушач може да ме разбере!
30.11.2008 г. – Днес смених батерията на кантара, показваше глупости! Няма как да съм 81 кг., при спирането на цигарите бях 76 кг. Но явно не е от нея – пак показва толкова.
05.12.2008 г. – Имам затруднения със завързването на обувките. Наложи се да изляза на стълбите, за да мога да се наведа достатъчно (да не забравя да си купя обувки без връзки).
14.12.2008 г. – Забелязвам, че децата вкъщи тарикатски избягват всякакъв контакт с мен. Много внимават да не ме ядосат нещо, а на мен малко ми трябва. Неприятно ми е да го призная, но май доста съм скъсил фитила… обаче вече повече от месец не пуша! Не изпитвам „никотинов глад”, каквото и да означава това. Явно в нашите цигари никотин няма, виж, катран – колкото искаш. Започвам да се съгласявам с твърдението, че пушенето е просто лош навик.
20.12.2008 г. – Ужас, мисълта за храна не ме напуска! Каква стана тя, от една мания в друга – сега трябва да намалявам яденето, но вече даже не се и сещам за цигара, само да има какво да ям…
27.12.2008 г. – Празници, празници, празници – лош момент избрах да спра цигарите, а се появи и нов проблем. Вдигнах кръвно заради теглото! Питам се „Дали не бях по-добре, докато пушех?”
31.12.2008 г. – Бегъл анализ на изминалите почти 50 дни без цигари показва, че с ужасно много нерви и с търпението на семейството и колегите – може да се живее и без цигари. Но… срещу съответната цена от +12 кила до момента, +15 единици на кръвното, +200 лв. в семейния бюджет (50 дни х около 4 лв. = 200лв.), което ми идва добре по празниците! Последното не е съвсем вярно, защото тия пари вече съм ги обърнал на вафли и солети… ЧНГ!
10.01.2009г. – Вече не ме дразни като пушат около мен. Е, може би малко, но си трая, щото нямам моралното право да се обаждам – аз пуших 24 години! В тази връзка – все се каня да сметна колко пари съм „изпушил”, но нямам калкулатор с толкова нули. А и не смея, че ще взема да си докарам някой инфаркт, като видя резултата.
11.03.2009 г. – Засега задържам теглото, гълтам хапчета за кръвно, но не ми се отразяват добре и ще ги спра… Започнах да ходя пеша и открих, че пешеходната пътека не означава нищо за повечето шофьори, особено за тия със жълтите коли. Възможно ли е да има връзка между цвета на колата и зрението - не знам, но те определено не ме виждат, въпреки че съм почти 90 кила.
06.05.2009 г. – Свикнах да виждам изненадата в очите на познати и приятели, като ме видят как съм се оформил… Въпреки че има и отзиви от рода на „Така си заприличал на човек!”, което поражда логичния въпрос „А тогава какво ли съм бил досега?” Сега в огледалото виждам някой, който или е глътнал средно голяма костенурка, или ще ражда слонче. Ако ще раждам слонче обаче, лошо ми се пише – чичко Гугъл казва, че слончетата се носят по 20-22 месеца!
23.08.2009 г. – Абе, как шият тия хора?! Или модата е такава? Цял ден обикаляне по магазините за панталон и какво? Или отпред ще е плитък, или отзад – навеждам се и ми лъсват прелестите. Не знаех, че има толкова много магазини, не им е лесно на жените, ха-ха…
10.10.2009 г. – Вече съм 91кг. В моя защита ще кажа, че е студено, дрехите са дебели и тежат… Кого ли залъгвам?! А хубавото е, че най-после, след близо година, тялото ми реши, че трябва да нормализира кръвното (без лекарства). Или просто взех да свиквам с килограмите…
12.11.2009 г. – ЮБИЛЕЙ! Една година издържах! Изненадан съм от себе си и благодаря на семейството, че ме изтърпяха, и още ме търпят. Докторите продължават да ми търсят слабото място, т. е. търсят какво най-много обичам, та да ми го забранят. Останаха още няколко неща, но аз вече захитрях и указвам сериозен отпор. Така че трябва да се постараят доста повече, за да ги открият …
14.11.2009 г. – Все още не пуша. Само вафличките смених със солети – около 300гр. дневна доза. А слончето още не се е родило, въпреки че хоботчето се е показало. Сега отивам да хапна нещо…
Къде на шега, къде наистина, но не пуша вече над година. Приемам това като лична победа, извоювана със съдействието на близките ми хора. Не агитирам никого, но ако някой се реши на тази стъпка, ще се радвам моите преживелици да му помогнат поне с една усмивка в това трудно начинание!
*19-ти ноември е Международен ден против тютюнопушенето
За fortisimo.eu дневника си предостави бившият пушач Пламен Велчев
0 коментара