За някои хора, вероятно като мен, празниците са нещо като изпитание. Ще се справя ли и тази година? С различни неща. С настроението, с подаръците, с организирането на нещата, които по принцип няма как да се организират.
Случвало ли ви се е да сте самотни на Коледа или на Нова година – дори в присъствието на близките си хора? Това е странна самота, за която не се разказва, не се обяснява. Тя се чувства с най-тайните кътчета на душата.
Тази самота прилича на тишина на шумно място. Тя е най-тегавото чувство, онова стягане на гърлото, което не минава нито с хапче, нито с питие.
Тази самота идва най-вече по празниците с равносметките. Тогава когато се изправяш пред въпросите, които сам задаваш. Идва с насочените към теб чувства, които не можеш да уловиш и с другите, които искаш да дадеш, но не стигат където трябва. Идва от изпепеляващия въпрос дали си се справил, дали си обичал, дали си грешил по-малко, колко си давал и защо не си поискал.
Точно тази самота винаги ми е пречела да се кача на влака на празненствата, ей така, в движение. Ако преди празника съм била натъжена, ако с мен и около мен има проблеми, които стоят отворени, не мога за празничните дни да ги метна някъде и да празнувам. Аз не.
Мога да поиграя на празник, но той не е в мен. Харесвам хората, които могат да преминат от една програма на друга, макар и за няколко дни. За мен празникът е състояние на духа за по-дълго пътуване, а не е качване на влака в движение.
Аз така и не се научих да се качвам в движение. Още не…
За fortisimo.eu – Нели Русева
Мира направи този коментар
5.01.2012 (чт) 12,06,25 EET