„Мъжете, които се плашеха от брака”. На бас, че Дейвид Финчър може да заснеме и такъв филм, с който моментално ще бъде номиниран с Оскар. Продължавам да се ровя из анализа на мъжките страхове, направен от Джон Чийз и да сравнявам идеите му с родната действителност.
Страхът от раздяла…
Не, тук не става въпрос за стереотипа няма да съм верен, защото съм с член. Не че няма и такива господа. Тук обаче си говорим за горчивия опит: „Аз май не мога да имам продължителна връзка и знам това, защото не си ми първата”. Малко представители на силния пол ще изрекат това на глас, но всички си го мислят, появи ли се първата трудност във взаимоотношенията.
Ясно е, че пътят на всяка връзка преминава през спирките: среща, излизания, обвързване, раздяла. Колкото и да е разтеглен пътят, всеки един човек го изживява – рано или късно. Пък и отношенията се променят. В един момент тя може да започне да ви третира като по-малкия си брат или пък като вълк в овча кожа.
Разводите са на всяка крачка…
Е, как да повярваш в брака като процентът на разводите – дори в България, дори във време на криза – не спира да нараства. Проблемът тук е, че раздялата в този случай често определя съдбата на невинните деца. И въобще не се заблуждавайте, че мъжете не осъзнават това. Разводът разцепва още приятели, роднини и колеги, които са принудени да заемат нечия страна.
В САЩ 50% от първите бракове стигат до развод. При втори и трети съюзи раздялата достига още по-депресивни нива 60 – 73%. Положението у нас е същото. Всеки втори брак в България стига до развод, пише standartnews.com.
Е как тези данни да не те накарат да повярваш, че си обречен още при самото предложение?
Загуба на сила
Мъжете са териториални животни. Апартамента и компютъра си е наш, и тази максима преодолява всякакви културни различия. Само дето в татковината ни положението е по-скоро стаята и компютъра. Въпреки всичко ние искаме нещата да си останат на местата си, дори и да са в безпорядък. Това си е нашият безпорядък и никой няма право да ни държи сметка.
Перманентната поява на една жена води до нежелани промени. А всяка една нежна корекция води до поредната мъжка кастрация.
Лесно ли се свиква, според вас, с промяната на изказа? Как ще кажеш на „моята стая” – „нашата стая”? Колко сила трябва, за да определиш заплатата си като „семеен бюджет”?!
„Чакай да питам жена си?”
Каниш приятел на бира, а той вади телефона, за да пита съпругата си. Ето това е най-ярката демонстрация защо наричаме семейните отношения брак.
Актът на измолени блага ни връща назад във времето когато всички сме дърпали майките си за полите и сме се молили да ни пуснат да поиграем. А кой нормален мъж иска да е женен за майка си? Този комплекс нямаше ли си име?!
За fortisimo.eu – Симо (снимки 3dwebdesign.org и klukite.com)
Пламена Стоянова: Позволих си във всеки момент да съм щастлива
0 коментара