Фортисимо

Алиса, ъъъ Мария, искам да кажа, е родена през пролетта. Вероятно от там идва и желанието й да снима много цветя. Казва, че цветята са живот, а кой не обича живота?!

Завършила е Агробизнес – експериментална специалност в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Работи в сферата на администрацията, преди това в търговията, а още по-преди е имала научни интереси. Успоредно с това, винаги е развивала творческата си душа. Как?
Ами снима, пише стихове, занимава се с танци. Другата й любов са туристическите пътешествия. Когато заразглеждах прекрасните фотографии на Мария Касчиева разбрах, че искам да разкажа за нея на читателите на fortisimo.eu.

Мария не е професионален фотограф. Активно снима от две години с почти професионален апарат. Прави го всеки ден. Има стотици папки с хиляди снимки. Не мисли за изложба, все още не планира да показва снимките си. „Не съм готова, аз съм максималист по природа, нали съм зодия Овен. Всичко трябва да е както трябва.” Мария не иска да говори много, но аз я тормозя...
 

Нeли Русева: Какво обичаш да снимаш, Мария?

Мария Касчиева: Природата през различните сезони. Старини, сгради, паметници и цветя, разбира се.

Нели Русева: Има ли някаква конкретна причина желанието ти да снимаш старини?

Мария Касчиева: Снимам ги, защото ми носят усещането за нещо мистично, неразгадано, за друго време и друг свят. Виждам различни неща от тези в ежедневието. И ми се иска, като снимам старини, да няма хора (смее се). Не разбирай, че не обичам хората – хора снимам по купони (пак се смее).

Мария и нейни познати, които също се занимават с фотография, имат идея да обединят усилия – снимки, разкази, указания - и да направят сайт за Шумен и региона. Уеб каталог на интересните места, които си заслужава да се посетят. Местата около Шумен, Хан Крум, Осмар, Плиска, Велики Преслав и Мадара, които трябва да почувстваш лично. Това все още е само проект, но определено ни заинтригува.

Нели Русева: Каква е мечтата на твоя обектив, какво искаш да снимаш?

Мария Касчиева: Искам различни неща, но наистина мечтая да заснема островите Крит и Санторин. Не съм ходила там, но ме влече. Понякога човек има някаква неосъзната принадлежност към определено място.

Мария не обича да я снимат, а когато тя понякога се снима сама, е зад обектива. Казва, че се чувства като Алиса в Огледалния свят. „Светът в огледалото е по-добър. В огледалния образ няма суета, и понякога отраженията са по-добри от действителността”, казва тя.

Нели Русева: Видях прекрасни твои снимки, но и доста тъжни. Примерно тези на социална тематика. Селото, училището и класната ти стая, която е почти разрушена.

Мария Касчиева: Да, там нещата са истински, съвсем натурални, макар и не толкова красиви.

Нели Русева: Имаш ли снимки на хартиен носител?

Мария Касчиева: Да, но са малко, правя само такива, които искам да подаря на приятели, за себе си – не!

Нели Русева: Ходиш на уроци по танци – салса, ча-ча...

Мария Касчиева: Е, само малко. Ходя на уроци – не съм много добра, но всичко с времето си. Ще се науча някой ден, когато трябва...

Нели Русева: Виждам повече снимки на залези, изгревите обичаш ли?

Мария Касчиева: Обичам слънчевите залези („Малкият принц)”.

Нели Русева: А дъждът какво ти носи?

Мария Касчиева: Какво ми носи... носи ми усещане за спокойствие, понякога тъга, понякога желание за прераждане. Водата носи живот – всичко е по-свежо, по-натурално след дъжд, особено след летен дъжд.

Нели Русева: Каварна е едно от любимите ти места. На концерти, или за снимки ходиш там?

Мария Касчиева: Каварна и нейните околности – прекрасни места. Малко хора, и без обичайната за морето навалица. Там е магическо място, излъчването е различно. Снима ми се там, а и обичам дивите места! Колкото до концертите - тази година бях на „Скорпиънс” и „Любэ”.

Нели Русева: Как се описваш, Мария - по-скоро тъжна или повече весела?

Мария Касчиева: Весела, но с мъничко тъга.

Нели Русева: Знам, че много пъти си намирала четирилистни детелини. Вече ги подаряваш. Защо?

Мария Касчиева: Не ги търся, те ме намират (смее се). Както казва един приятел – имам детелинов поглед. Подарявам ги, защото не виждам смисъл да стоят между кориците на някоя книга, като могат да зарадват някого. Осъзнавам, че четирите листа са плод на неправилно деление, или на генетична грешка. Но това е грешка, която може да вдъхне надежда или поне за малко да те накара да се почувстваш щастлив.

Мария чете Захари Карабашлиев, Тери Пратчет, Никос Казандзакис - за нещата от живота, разказани просто, но запомнени завинаги. Каквито са и снимките й...

За  fortisimo.eu с Мария Касчиева разговаря Нели Русева