Фортисимо – това е лично!

Правнук съм на поп Ставри. Помня го, макар да бях малък, когато той се спомина. Тих, добър, белобрад и белокос. От баба знам, че дядо поп е бил уважаван гражданин на Видин преди девети септември. Имал своите виждания за политиката, но гледал главно църковни дела.

След идването на комунистите и последвалите житейски промени – дядо поп взел попадията и дошли при дъщерята в Шумен. Поп Ставри имал своите виждания за политиката, но продължил да гледа църковните дела.

От малък знам, че не трябва да се мешат политиката и църковните дела. Различни са, а смешението не носи истина, а само куп недоразумения. Продължих да мисля така въпреки че често чувах, че за светските неудачи на фамилията е виновен фактът, че дядо е бил поп. Аз съм атеист, но пазих уважението към църквата чрез спомена на татко за як бой от милицията пред св. „Александър Невски”  на група студенти, желаещи да отбележат Великден. Намирах го за грубо мешане на политиката и църковните дела. А и защо ще бият хората, че и баща ми?

Някъде през 80-те чух първия виц, осмиващ владиците. Не го помня. Беше нещо за много попове в трабант. Вицът не помня, но добре си спомням, че беше предизвикан от провъзгласяването на Кирил за Варненски и Великопреславски митрополит. Разказваха си го бабите от църквата. На мен ми го разказа татко. Разказа ми също, че хората говорят, че новият митрополит май имал нещо гнило в миналото. Нещо в Гърция, ама шпионство ли е, пиянство или женкарство не беше много ясно.

През 90-те едни попове стояха в църквата, а други бяха с искащите политически свободи на площада. Бях на площада, но се съмнявах в расата до нас. Не е хубаво да мешаш политиката с църковните дела!

Преди дни комисията, проверяваща архивите на комунистическата държавна сигурност, обяви, че 11 от общо 15-те български митрополити били агенти на тайните служби. Нашият Кирил бройкал Зографския манастир – шпионство, пиянство или женкарство не е много ясно.

Митрополитите са били ченгета още когато поп Ставри беше жив. Група леви интелектуалци преди, а сега и президентът Първанов заявиха, че не е хубаво да се мешат политиката и църковните дела.

Съгласен съм, но аз така и не го направих. Направихте го вие. Остава да махнем ченгетата от църквата и да послушаме най-после прадядо поп.
Поп Ставри почина след баня в двора на къщата, където и днес живея. Енорийският свещенник Димитър ми е разказвал, че същия ден поп Ставри дошъл да купи свещи за храма. Изпитал огромно притеснение, че си забравил парите, но не мирясал доде се върне да се издължи. После баня и изненадваща, но кротка смърт. „Сякаш внимаваше да не остане в дълг”, каза ми поп Димитър.

Така се прави с църковните дела. В политиката е прието да избягаш с дълговете си. За такива работи са нужни бързи автомобили (виж снимката по-горе).

За fortisimo.eu – Иван Капралов