Това е огромен, доста впечатляващ комплекс, построен през 15 век от османския султан Баязид ІІ на брега на река Тунджа – с над сто по-големи и по-малки куполи и две огромни, островърхи минарета. Основната част от комплекса е болница, но в него има още медицинско училище (медресе), джамия, приют за гости, турска баня, кухня.
Строителството е завършено за по-малко от 4 години, между 1484 и 1488 г.
Наричат това място Музей на здравето, но неофициалното му име е Музей на Психиатрията. Това всъщност не звучи толкова привлекателно, затова искам да ви разкажа малко повече.
Преди 500 години, тогава когато психично болните в Развитите страни в Западна Европа са били считани за обсебени от дявола и са ги изгаряли на клада, в Османската империя са лекували тези хора с изключително напредничави и хуманни средства - с аромати, музика и вода.
Методите на лечение били изключително нетрадиционни и нехарактерни за времето си – те лекували не само тялото, а и душата, използваните средства са музика - специални мелодии, изпълнявани от оркестър с 10 музиканти, ароматерапия и звуци от ромона на падаща вода в шадраван, разположен в центъра на сградата под голям купол.
На специална сцена се е разполагал оркестър от 10 музиканти, куполът над тях е осигурявал финна акустика, като по този начин музиката е стигала до всички болнични стаи.
Музикантите са изнасяли концерти три пъти в седмицата – свирели са различни ориенталски мелодии (маками), като всеки инструмент и мелодия са имали специално медицинско предназначение. Ирак макам са успокоявали хората, Исфахан макам – опреснявали паметта и повишавали интелигентността, рехави макам е помагала при главоболие, зирефгент макам – облекчавала болки в гърба и лумбаго, ушак макам – успокоявала сърцето.
През пролетта, в двора пред болницата са цъфтяли различни цветя – жасмин, лалета, карамфили, зюмбюли – прекрасния им аромат е спомагал за лечението на болните.
Въпреки че е известна като психиатрична болница, всъщност това е била многофункционална болница в ранните си периоди – там са работели главен лекар, 2 основни лекари, 2 хирурзи, 2 офталмолози и 1 фармацефт. Лекуването на хора на това място било изключително напредничаво за времето си и болницата е оставила опечатък в развитието на медицината.
Комплексът е работил без прекъсване до времето на Руско Турската война през 18 век. По това време болницата е затворена, а болните са откарани в Истанбул. По-късно обаче те били върнати, защото никой не ги искал и не намерили подходящо място за лечението им. Скоро след това болницата била закрита, а комплексът – опустял и останал занемарен в продължение на почти 100 години.
От 1993 г. комплексът е във владението на Тракийския университет в Одрин – те реставрират комплекса и го откриват официално през 1997 г. като Музей на здравето.
Днес, музеят е едно изключително интересно историческо място, но също и удивително място за релакс.
Представител на музея посреща своите гости в малка уютна зала, в която прожектират филм за комплекса, на фона на изключително приятна успокояваща музика.
След това, влизайки през входа на болницата те обхваща изключителна атмосфера – коктейл от аромати, тиха музика, сливаща се с ромона на бликащата вода от шадравана, приятна светлина. Ефектът може би не би бил толкова въздействащ, ако ги нямаше восъчните фигури. Те правят мястото напълно автентично и завладяващо.
Няма да ви казвам повече, за да ви оставя място и за лични впечатления, а ще завърша разказа с думите на турски пътешественик, бил там 17 век „Това е болница, която не може да бъде описана с думи, с молив или с уста”…
За fortisimo.eu пътеписът написа Мая Николова (Редтурс)
Андрей Едрев: „България изглежда все по-злощастно място”
