Преди време ми предстоеше пътуване в чужбина и знаех, че няма да се връщам тук през следващите пет месеца. Затова част от приготовленията ми се състояха в избиране на снимки от България, които да взема със себе си.
Да ми напомнят за тук, като ми стане тъжно и ме хване носталгията. И да ги показвам на хората, с които щях да се запозная там – да видят как изглежда родната ми страна, родният ми град.
Докато търсех - с изненада установих, че освен няколко снимки на паметника, нямам никакви други фотоси от Шумен. Хиляди снимки от толкова много градове и селца, в които съм ходила, но нито една от мястото, където съм родена и съм прекарала 19 години от живота си.
Сетих се за всички онези места, които не бих искала да забравям. Училището, където съм учила и алеята с кестените, водеща до него. Градската градина, където съм играла като малка. Красивата главна улица с аромата на липи през лятото, с безбройните кафенета, със сградите на театъра, библиотеката, музея...
Павираните улички, водещи нагоре от Старата поликлиника, където къщите със старинна архитектура и различни цветове, все още не са изместени от панелни блокове.
Търсим красотата по целия свят. В други градове и държави, а не забелязваме красотата до нас. Хубаво е да знаем, че тя не е задължително изключителна. Има я и във всекидневието ни. Красотата на родния ни град, която ни заобикаля всеки ден, или остава завинаги в спомените ни.
За fortisimo.eu – Рослава Стоянова
0 коментара