Фортисимо

Една добра идея на колега и хубавото есенно време ме отвяха в покрайнините на Балкана. В подножието на малко възвишение стигнахме до къщичката на Себайдин и Зехра.

Виждахме се за първи път, но радушният прием ме накара да се чувствам като у дома си. Всъщност изпитах нещо повече. Поводът за срещата ни беше една от прословутите рецепти на Бай Себайдин, която ще публикуваме в някое от следващите издания на кулинарната ни рубрика „Хапвай с нас”.

Той е специалист по чеверметата и пещените манджи, но освен това е майстор и на рибните ястия. Готварството в семейството му се предава от баща на син. Гордее се с това, че към всяка стара рецепта е добавил нещо от себе си. Мисля си, че в това е смисълът на живота.

Каквото и да правим в него, удовлетворение изпитваме едва когато създадем нещо, едва когато добавим от себе си. „Всичките рецепти се пазят в компютъра”, казва Бай Себайдин и посочва главата си. Има и готварски книги, но рядко ги ползва. Една от тези, които му служат обаче е на Петко Славейков – „Наставления за гозби. Готварски рецепти” (Славейков - баща е съставил първата книга с рецепти в Цариград през 1870 г. – бел. авт.).

По образование Бай Себайдин е строителен техник. Подчертава, че става дума за високи сгради. Завършил е и курс за телефонен техник. По онова време е единственият турчин, сдобил се с четвърти разряд. Забелязват се искрици в очите му, когато говори за старото време и за сватбата си. „Кажи сега, не съм ли глупав – 40 години само с една жена...” – двамата се смеят. Женени са отдавна, а шегите и закачките помежду им са такива, сякаш сватбата им е била вчера.

В семейството на Бай Себайдин обичат и риболова.  С риболовен билет е снабден дори и внукът. Често остават и да пренощуват на брега на някой язовир. Докато разговаряхме, в очакване кафето да кипне, Зехра отрупа масата с продукти, родени в собствената им градина. С това също са особено горди. Произвеждат почти всичко сами и обясняват, че им е дотегнало от „ментетата“, продавани в магазините.

Най-голямата гордост на бай Себайдин и Зехра обаче са синовете им. Успели да ги изучат и да се радват на чудесни семейства. Затова сега ги чакат с нетърпение, за да съберат цялата фамилия за Курбан Байрам. Знаят традициите и ги уважават, въпреки че „те вече не са същите като преди“. Тази година даже им забранили да се целуват, като искат прошка. Заради грипа. „Ние ако чакаме да се целуваме само от Байрам на Байрам...” (смеят се и двамата).

„С много хора съм се срещал през живота си, и все на добри съм попадал. Дори в това отдалечено от града място идват да ме навестяват” – всъщност така започна разговорът ни. На раздяла се питах – колко ли хора могат да се похвалят с това? Защо все по-рядко срещам такива? Добри хора, които разказват за обикновени неща и срещат в живота други добри хора. Бай Себайдин ме покани и на рождения си ден. Изпратиха ме, все едно съм им дъщеря, а ме виждаха за първи път.

За fortisimo.eu – Светла Крумова