Фортисимо – това е лично!

Димитър Аргиров е роден в Севлиево. До 18-та си година живее в Благоевград. Син е на известния български народен певец Илия Аргиров. От дете Димитър се занимава с музика и пее.

Прекрасно съчетава изпълнението на български народни песни и рок музика. Тъкмо тя, музиката, го отвежда в София, където продължава да пее народни песни. Димитър става първият вокал на една от най-известните метъл групи в България - „Епизод”. Интервю с музикантите от групата ви представихме в първия брой на fortisimo.eu. С тях обикаля цялата страна. След промените през 1989 г. Аргиров заминава за чужбина.

За проектите му, за любовта към народната музика, за хеви метъла и хард рока, и за баща му, разбира се, Димитър разказа специално за читателите на fortisimo.eu. Въпросите с удоволствие зададе Нели.

Нели Русева: Хард рок и хеви метъл заедно с автентичен фолклор… Коя беше първата ти любов?

Димитър Аргиров: Безспорно фолклорът е първата музика, която заобичах и с която съм се занимавал. Спомням си, че пеех народни песни още когато бях 7- 8 годишен. Баща ми ме водеше по концерти много често. После, едва когато отидох в гимназията, започнах да слушам Black Sabbath и Deep Purple. По-късно – и всички произлезли от тях банди. Първата група, в която участвах, беше в гимназията, в 8 клас.

Нели Русева: Кога напусна България?

Димитър Аргиров: Напуснах България през 1990-та година. Първо бях в Холандия, а през 1993 година заминах за Италия. Занимавах се с различни неща, но музиката си остана най-важното нещо за мен. Затова три години по-късно създадох първата си група в Италия – Cassandra-Progressive metal. Имахме собствени песни и правехме чужди – на Dream Theater. После работих с Chakrah – кавър бенд от Милано. Свирихме доста по клубове от 1996 до 1999 година. През 2000-та издадохме демо албум с Cassandra - “Second Sight” – с наши песни. Песента “Ghost” стана хит. От 2001 до 2006 спрях всякаква дейност. През 2007 започнах отново с няколко момчета от Пиаченца – Логарт. Сега се представяме като Dimmi Argus & Logart. Избрах си артистичен псевдоним и реших да съм самостоятелен певец, за да мога да работя и в България, и в Италия, с различни групи и музиканти.

Нели Русева: През юни тази година излезе албумът „Песните на баща ми”. Как ти хрумна да го издадеш?

Димитър Аргиров: Идеята за албума се роди случайно. Разглеждах сайта на ансамбъл “Пирин”, но за съжаление не открих нищо за баща ми. Нямаше дори една негова снимка! Въпреки че е бил техен солист 35 години. Останах доста огорчен и ядосан. Иначе идеята да пея народни песни се е въртяла в главата ми. Песните на баща ми са ме съпътствали през целия ми живот. Казвали са ми, че когато пея рок не може по никакъв начин да се предположи, че съм народен певец и обратното. Така взех решение да възродя песните на баща ми. Първите две записах в студиото на „Епизод” с Драго Драганов като тонрежисьор. После още четири, и още четири. Благодарен съм на композитора Никола Ваклинов за разработките. Направи ги с голям професионализъм и чувство. В типично македонски стил, със скопско звучене. Три от песните в албума записахме лично с баща ми, който вече е на 78 години. По-късно Драго Драганов създаде Double D Music и направихме общ продукт, който най-после е на пазара.

Нели Русева: Какво ти предстои оттук нататък?

Димитър Аргиров: В момента подготвям самостоятелния албум на баща ми „Моите песни”, който трябва да излезе на пазара в началото на декември. В него са включени най-големите му хитове, с нови разработки на Никола Ваклинов. Ще има и една моя песен, а също един или два наши дуета. През пролетта ще издам и съвместен албум - „Нашите песни”, мой и негов, с повече дуети и самостоятелни песни. За да затворим цикъла и да стане трилогия. Подготвям и хеви метъл албум, който също ще излезе напролет, и ще се казва "Blach And White". В него ще участват и български, и италиански музиканти.

Нели Русева: Как ти изглежда България сега? Ако я опишеш с песен - коя е тя?

Димитър Аргиров: България, година след година, се променя. Поела е пътя на развитие, който следва и Италия, въпреки че ще трябва да мине още много време. Песента, за съжаление, е „Дойди майко, изпрати ме”. Иронизирам малко ситуацията, в която все още много българи искат да напуснат страната ни и да отидат „на гурбет”. Лошото е, че всички българи, които по мое време заминаха, после не се завърнаха в България.

За fortisimo.eu с Димитър Аргиров разговаря Нели Русева