„Мамо, дрехите пак имат празник!”, възкликва осемгодишната ми дъщеря всеки път, щом минем по тази улица. Тя искрено се забавлява от вида на веещите се знамена, композирани от гащите, ризите и чаршафите на съвремениците ни.
Всъщност, става дума не просто за въжета с пране, каквито ние българите сме свикнали да виждаме по терасите, или току пред прага на къщите си. Става дума за изпрано бельо, развято над главите на минувачите. Мисля, че това си е български патент!
Известен факт е, че в Западна Европа простирането по тераси и фасадни площи е забранено. Наскоро четох, че в Париж има забрана дори за поставяне на външни тела на климатици, защото се нарушава добрия вид на сградите, а оттам - и архитектурната завършеност на квартала.
За да бъдем честни, трябва да признаем, че много българи също вече ползват перални с функция за изсушаване, или обособени сушилни в закрити помещения. Струва ми се обаче, че те все пак са изключение от общото правило.
Е, и заснетият от нас „Празник на дрехите” може да се определи за изключение от общото правило. Публикуваме снимките, които може да не ви се сторят особено естетични, но аз ги намирам за любопитни и забавни. „Празникът на дрехите“ според мен демонстрира южняшкия темперамент, особения чар и една цяла страна от народопсихологията на българина.
Освен това – така разбираме, че днешните баби вече не носят розови кюлоти. Иначе щяхме да ги зърнем сред прането им!
За fortisimo.eu — Мина Денева
0 коментара