Фортисимо – това е лично!

Методи е роден на Герена през 1976 г., бивш футболист на „Левски“ и „Сливнишки герой“, настоящ актьор и водещ. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Велко Кънев. Сигурно го познавате от малкия екран, или от ефира на няколко радиостанции*.

Години наред е част от актьорската трупа на ДКТ „Васил Друмев” – Шумен и е любимец на шуменската публика. Всъщност обичта е взаимна, защото и Мето е оставил сърцето си в 10-я град.

Щастливо обвързан, влюбен в жена си (Албена Начева, също актриса) и малкия им син Нико, с интересно чувство за хумор и елегантно чувство за черногледство :) Повече за Методи успях да науча след като леко се порових в душата му… :)

Нели Русева: Методи, здравей! Как минава лятото за теб?

Методи Вълчев: Здравей! Минава, като големия кораб. Само да не потъне! За първи път нямах търпение да дойде отпуската – от жегите ли е, от годините ли е? Не знам.

Нели Русева: Занимаваш се много неща, кое е приоритет- радиото, театъра, киното, сватбите…?

Методи Вълчев: Синът ми! Явно трябва да дойде времето, за да узрееш за тези неща! Иначе и другите четири предложения ми харесват. Радвам се, че все още правя неща, които са ми приятни и помагат за оцеляването.

Нели Русева: Коя е последната ти роля?

Методи Вълчев: В киното „Корпус за бързо реагиране”. Очаква се и продължение.

Нели Русева: Имаш ли любима роля или задавам глупав въпрос?

Методи Вълчев: Глупави отговори има, не и глупави въпроси. Любимата ми е тази, която е различна от мен. Тази, за която трябва да помисля, а не да карам по инерция и рутина.

Нели Русева: Как се промени животът ти откакто се появи сина ти? Ти самия промени ли се?

Методи Вълчев: Животът е гадна кучка. Всъщност аз съм баща от осем години. Имам дъщеря. С майка й не се получиха нещата, но сега се чувствам щастлив. Наистина! Човек трудно се променя, особено аз. Но за себе си, по някакъв мой начин се промених. Мисля, че към добро, поне в къщи.

Нели Русева: Не са ли много двама актьори в едно семейство?

Методи Вълчев: Както вървят нещата, скоро май ще стане: двама са малко, трима са много. Ние сме си така от десет години. Свикнали сме. Двама чешити са много, ама се оправяме.

Нели Русева: Кой те запали да станеш актьор?

Методи Вълчев: Ако трябва да съм хронологичен – първият ми спомен от много малък е от Ивайло Христов в театъра. След това – Велко Кънев от киното... Другото вече е следствие...
Накрая имаше едно предаване „Ку-ку” и капакът на всичко беше, когато майка ми искаше да уча МЕИ, ХТИ и такива разни, а на мен ми се видя по-лесно и по-интересно да научиш текст и да го изиграеш пред хора.

Нели Русева: Ученик си на незабравимия Велко Кънев. Кой е най-яркият ти спомен с него, на какво те научи той?

Методи Вълчев: При него всичко е ярко! Няма спомен. Всичко е все едно сега. Той не учи. Ти трябва само да гледаш, слушаш и попиваш! Жалко, че времето беше малко!

Нели Русева: В този леко откачен свят, добре ли е да си актьор, в смисъл помага ли?

Методи Вълчев: Светът не е леко откачен, а направо изтрещял! Много самодейци почнаха да се мислят за актьори! На всякакви нива!

Нели Русева: Един от ангажиментите те е водещ на сватби. Знаеш ли какво се случва с двойките после? Защо днес хората все по-рядко се обвързват с брак?

Методи Вълчев: То си личи още на сватбата! В повечето случаи знам и без да трябва да научавам след време. Защо днес хората не се обвързват с брак? Питай ме некое друго въпросче. Хахаха...

Нели Русева: Пееш... как се справяш с танците?

Методи Вълчев: Като й дават пари – и мечката танцува.

Нели Русева: Днес всеки може да запише песен, да издаде албум, не си ли мислил за това?

Методи Вълчев: Имах предложение преди 7-8 години, но тогава реших, че няма смисъл. Бяхме млади и щяхме да променяме света с театър. Пък и куцо, кьораво и сакато пее и свири! Ако го направя, ще бъде единствено ако ми хареса проектът, защото обичам да пея, за кеф и след време да не ме е яд, че не съм опитал!

Нели Русева: Някъде прочетох, че си роден на Герена, бивш футболист си на „Левски”, какво мислиш за българския футбол?

Методи Вълчев: Мир на праха му.

Нели Русева: Спортуваш ли?

Методи Вълчев: Рядко. Но се замислям да го правя, защото по себе си знам, че се чувстваш много по-различно, в положителен смисъл. Дано си наложа тази воля!

Нели Русева: Ти си бил част от актьорската трупа на ДКТ „Васил Друмев”, колко години си живял в Шумен, с какви спомени си тръгна?

Методи Вълчев: Ооооо, Шумен е най- хубавият ми момент в живота!!! Тогава поне имаше трупа, имаше театър, имаше колектив- може би без последната година... та досега... Тогава се играеше, имаше публика... Не мога да приема сегашното обяснение за липса на публика с кризата. Глупости!!! Пълна простотия!!! Публиката отива да гледа актьора, спектакъла... Ако ги няма тия неща – кв’о да гледа!!! Иначе, в Шумен оставих доста приятели, наистина. В театъра, в школата, където изкарах и казармата, нищо че я съсипаха и нея... В Шумен се запознах с майката на сина ми... в Шумен имах и съмнения за тумор в мозъка... Шумен е градът, в който при всяко влизане нещо се свива в стомаха ми! Обичам този град! Обичам и хората му, защото са чисти!

Нели Русева: Имал ли си идея някога да напуснеш България и да си търсиш късмета навън?

Методи Вълчев: Никога! За разлика от последните години! И пак се спирам, ама не знам до кога!

Нели Русева: Вярваш ли, че в България ще се случат нещата и ще заживеем по-нормално?

Методи Вълчев: Вярвах! Оптимистът в мен е леко в будна кома.

Нели Русева: Гласуваш ли?

Методи Вълчев: За кого?!

Нели Русева: Отлагаш ли нещо за някога?

Методи Вълчев: Отлагах неприятни неща, но от доста време съм станал „смело сърце”. Колкото повече отлагаш – толкова по зле.

Нели Русева: Какво от това, което ти си научил от родителите си, искаш да предадеш на сина си?

Методи Вълчев: О, не мога да ти кажа в момента. Усещам, че в правилното време тези неща излизат като чекмеджета в съзнанието ми. Просто човек трябва да има повече такива чекмеджета, за да може да вади от там. Със сигурност, обаче, нещо от родителите ми - да не лъже и краде!

Нели Русева: Кой от двама ви с Албена е по-добър готвач? Ти обичаш ли да готвиш?

Методи Вълчев: Да ти кажа, аз мога, но нямам нерви. Но тя е добра. Наистина. И не само в готвенето. Затова избрах да остарея с нея!

Нели Русева: Като радиоводещ, какво мислиш за телевизиите и радиата, възпитават ли или зомбират?

Методи Вълчев: Спрях да гледам и слушам. Как да те възпита прост човек!? Човек, който не знае колко квадратни километра е Родината му, кога е Съединението, кой е създал България... Но има силикон, мускули или плува на отсрещния бряг – мерсим ти!!!

Нели Русева: Има ли възраждане на българското кино? Мислиш ли, че българските сериали ще изместят турските?

Методи Вълчев: Чак възраждане? Има съживяване. Българските сериали омръзват заради лоши сценаристи (в голямата си част) и едни и същи лица.

Нели Русева: Как попадна в „Корпус за бързо реагиране”?

Методи Вълчев: По приятелска линия. Ха-ха. Работил съм няколко пъти с режисьора, явно е останал доволен... и така.

Нели Русева: На какво се смее българинът днес?

Методи Вълчев: На простотии, чекии, секс, брутален хумор. А българинът може да се смее и на друго, ама никой не му го предлага!

Нели Русева: Пожелай нещо на читателите на фортисимо и на себе си…

Методи Вълчев: Да изживеят живота си три пъти FORTE или FORTISIMO – както си изберат!

---

 

* Sportal.bg – водещ и репортер. Гледали сме го в “Елегантно” по “ТV7” – водещ, “Чай или кафе” сутрешния блок на телевизия “ББТ” – водещ и сценарист, “Веселина” ТV – водещ и актьор, радио “Веселина” – водещ и сценарист, „Неочакван обрат” на “ТV7”, “Сладко отмъщение” на bTV, “Шоуто на Слави”, снимал е за български и чужди кинопродукции, водещ е и на сватби.

Методи е играл в Младежки театър “Н. Бинев” – София, ДКТ ”В. Друмев” – Шумен, ДТ ”Г. Милев” – Ст. Загора, има над 20 роли, по-важните от които:

Пенчо в “Криворазбраната цивилизация” от Д. Войников
Парцала в “Храна за кучета и котки” от Н. Павлов
Дамис в “Тартюф” от Ж. Б. Поклен- Молиер
Валтер Бергман в “Корупция в стъпка на танго”
Таксиметровият шофьор в “Синята стая” от Д. Хеър,
Куакс (жаба), Хъмбър- Лъмбър (бръмбър) и г-н Къртски (къртица) в “Палечка” от Р. Москова
Страдлейтър и Бармана в ”Спасителят в ръжта” от Дж.Селинджър
Лели в “Рогоносец ли!?” от Ж. Б. Поклен-Молиер
Радам Прескович в “Дядо Коледа е Боклук” от Ж. Веласко
Емил в “Морска сол” от Е. Бонев
Нед в “Докосни ме” по Сю Таузенд “Тайният дневник на Ейдриан Моул”
Деян Георгиев-Джими в “Розови облаци” от И. Иларионов