Едно от изреченията, които идват точно навреме, за да дадат правилните отговори. Това изречение ми изникна тази вечер във филм.
Когато влезеш в магазин така ли казваш „Дайте ми нещо да не ме зяпат” или точно обратното… Иска ли питане?!
Подсети ме за начина по който изобщо тръгваме към другите хора. Не започваме нищо, ако не търсим нещо: внимание, съчувствие, емпатия, споделяне на идеи, чувства, преживяване. Ако някой прави нещо, за да НЕ ГО забелязват, за да НЕ ГО разбират, за да НЕ съпреживяват с него, това е чиста проба лъжа.
Никой не започва разговор с някого просто ей така.
Точно като избирането на дрехи в магазина. Не избираш нещо, с което никой да НЕ те забележи или отваряш уста да споделиш нещо, ей така, само да си говориш сам. Винаги се търси нещо, винаги се изливат емоции, дават се примери, по-често положителни, за да убедиш другия в твоята версия, в това че си ти правият. Накрая, ако човека отсреща не мисли като теб, просто, защото си има друго мнение, защото си има друг живот, се оказва, че нещо не му е наред. Носи черни очила, но може да са черни само за теб.
Така че, това с – Дайте ми нещо да не ме зяпат, може ли да му се вярва, всеки сам да си направи сметката :)
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара