Фортисимо – това е лично!

Почти във всеки текст, който споделям с читателите на fortisimo.eu независимо какво споделям, напомням, че това са моите лични преживявания. Ето ме отново на концерт на любима група.

Шумен, гръмотевичен рок спектакъл подготвиха музикантите от ФСБ. Така обявиха предварително. Ще се появяват поне веднъж в годината и ще шумят, ще протестират, ще събуждат хората. Всичките им верни фенове бяха в зала 1 на НДК. Не случайно. Там са, защото знаят, че с тяхната музика винаги могат да се насладят на качествен спектакъл. Така е било винаги през годините.

ФСБ винаги са били група, която изпипва нещата и не свири нито какво да е, нито как да е. И винаги си спазват обещанията.

Както преди обещаха да сътворят симфония от нежност "ФСБ Симфони". Така обещаха и изпълниха обещанието си. Гръм и трясък в музиката, в новите рок аранжименти на старите любими песни: много познати, други малко забравени и трети, неизпълнявани на концерт. Свършиха си работата както трябва, за пореден път. Ето такива сме българите. Гледаме си работата, вършим си я, добри сме. Но когато се наложи излизаме и крещим силно.

Няма да спестя някои неща, които ми направиха впечатление. Ще ги споделя с риск да си навлека гнева на много техни фенове.

Първото е, че имаше моменти, в които звукът в залата не беше толкова добър, колкото винаги е бил на техните концерти. Сигурна съм, че музикантите го усетиха по-добре от всеки друг. За мен ФСБ са стилна група с тяхната различна, неповторима и космически нежна музика. Твърдото рокаджийско звучене като че ли ги промени. Това беше моето преживяване за нещата. Подкрепям идеята им за този спектакъл, но на мен ми липсваше нещо.

И другото ми впечатление. Никога досега не бях виждала толкова мърдаща публика из залата. На всеки две минути някой ставаше, сядаше, разхождаше се, излизаше, влизаше. Не в първите минути на концерта, през всичките минути на двата часа. Не намерих обяснение защо… може би защото хората в последно време са също толкова неспокойни като времето, в което живеем.

Сигурно съм единствената, която не написа само суперлативи за концерта и сподели и това, което не хареса. Но аз правя така винаги и само с хората, които обичам. Защото ги обичам…

Въпреки всичко те останаха „Високо”.

Този път ФСБ изкрещяха срещу системата с рок: "Иде вятър", "Последният човек", "Параграф", "Заспало зло под камък", „Вълче време”, "Няма как", "Опит за летене", "С тълпата по Орлов мост вървя"…и още много други любими парчета. Невероятно изпяха „Пак ще се прегърнем”.

Очаквам с нетърпение следващия им спектакъл, когато и да е, какъвто и да е, с нови или стари песни, но с онази лиричност и нежност, която не само пълни залата, но и душата ти, та чак прелива.

Очаквам следващия „епизод от романтичен филм” ;)

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: stand.bg)