Фортисимо – това е лично!

В онзи празничен ден се канех да излизам, а телевизорът работеше просто за фон. „Днес при нелеп инцидент пострада актьорът…”. Заедно с празничните новини изтече и тази тъжна информация. Пострада, но и бързо отлетя.

Харесвам Чочо от времето, когато още като хлапак стана популярен.

Натъжих се безкрайно, когато разбрах, че е починал. Спомнях си образите му на екрана, появата му в различни предавания. Образ неземен. Голямо момче с характер на шугаво, палаво дете. Един от актьорите ни с шантаво, запомнящо се присъствие. Едно от момчетата на средна възраст в българското кино и театър, които пораснаха по време на прехода и го изстрадаха.

Историята му приличаше на цялото наше поколение. Шегуваше се с какво ли не в нашия живот, но така и не успя да се пошегува със самия живот.

Спомням си преди време, когато беше отслабнал неузнаваемо от нещо: от болест, от мисъл, от депресия, от болка, от непоносимост, от любов, за любов, за всичко. Бяха го снимали, а публиката и коментаторите още тогава писаха, че май си отива. Не си отиде тогава.

Когато се завърна, възстановен, отново супер красив, талантлив и харизматичен, казах си: Браво, пребори се. Браво на него! Много други не успяха да се преборят за живота си. Всъщност много други са живи, но истината е, че не успяват да се преборят за истинския си живот.

Никога няма да забравя бързото му говорене в първите му филми, мърдането като на пружини, непрекъснатото обсебване на пространството, времето и хората. С годините сякаш някак забави говора, но явно: удвои и утрои чувствителността си. Много пъти беше „в устата” на жълтите медии за жените в живота му, за появилата се стара-нова любов, за начина, по който е избрал да живее, или за избора си да не живее като другите…

Отстрани никога не е изглеждал самотен и сам, дори да е бил.

Не си представям нито един от филмите, постановките, скечовете, в които е участвал, без него. Чочо беше различен и неповторим.

Аз, почитателката на неговата харизма, на заливащата му енергия, на гръмкия му неповторим смях, знам само, че ще го помня много след като жълтите вестници спрат да пишат за него.

Аз, почитателката на неговия шумен характер, много му се ядосвах, че имаше време в което се предаде, в което изостави онзи невероятен, прекрасен Чочо. Аз, почитателката на Чочо, ще си потъжа без да го познавам.

Колко може да си поиграе Съдбата с нас от началото до края на жизнения ни път?! Изглежда като шега. Дава всичко. Чар, енергия, любов, сила и накрая да го вземе с една стъпка накриво и падане от два метра?! Така ли се предаваме всички, някои по-рано, други по-късно?!
Днес ще се сбогуваме с това шугаво дете, което само Господ знае защо си взе точно на Великден. Може би му е станало скучно и има нужда от някой непослушен…

Мир на душата му!

За fortisimo.eu – Нели Русева (24chasa.bg и teenproblem)