Абе къде са тези мъже? Какво стана с тях? Тези два въпроса изхвърчаха в пространството. Провансалската супа, на която се наслаждавахме по време на обяда, явно отключи повод за размисли и страсти.
Хапваме си няколко приятелки и за мой късмет или не, само аз съм женена. Реших да дам отговор – ами моят си е при мен, нищо му няма. И реакцията беше – „Да, ти поне имаш нещо сигурно. На нас ни е все по-трудно да си намерим, дори и за една нощ. Летните забивки вече не са същите”.
Докато ги слушам си мисля, че отдавна не ми се е налагало да забивам някого, а и мен никой не ме е забивал.
Те са красиви, около 30-те, говорят за нощни заведения, в които в определен час приятно развеселени намигат на разни господа. А те – нищо. Странно! Поклащам глава и се съгласявам с тях, че преди май не беше така. Мъжете бяха по-смели.
Подхвърлям – „Защо не разменихте фейсбука си – сигурно щяхте да завържете поне приказка?” А те ме гледат с почуда. Какво ме гледате?
Аз имам теория. Хората станаха много смели в социалните мрежи. Там всеки е готин/а, преливащ/а от чувства, мисли и думи. А на живо? Често наблюдавам по кафенетата как всеки е грабнал по един таблет, мобилен телефон и твори ли, твори.
Сигурно и мъжете се питат същото? Едно канадско изследване беше показало, че жените предпочитат обяд с приятелки отколкото страстна нощ с мъж. Е, не отричам, може в Канада да е така. Ама в БГ? Споделям изследването с приятелките ми. Те не са съгласни.
Имат своя теория. Мъжете са станали много страхливи и мързеливи. Дори не искат да се ангажират с неангажираща връзка за една нощ.
Страх, че няма да се представят на ниво. Нищо чудно след набиващите се до болка в съзнанието реклами за повдигащи и помагащи на самолета да излети, лекове.
Страх, че ще поискат нощта да се случи пак, а няма да има друга? Или обратното – че няма да поискат друга среща, а досадницата ще ги тормози по скайп, фейсбук, телефона и къде ли още не. Нищо чудно, като се говори само по тези мрежи, а не се общува интимно – очи в очи.
Страх, да не ги накарат да почерпят, защото нямат пари и за собственото си пиене или са стиснати? Ами финансовата криза не прощава.
Е, май наистина съм късметлийка каквото и да е моето куче, то лае в моя двор.
Споделяйки разговора си с друга красива дама, тя веднага дава актуално и адекватно решение на този проблем. Няма да открием топлата вода. В Австралия вече го има - червени фенери, но не с жрици на любовта, а с жребци на любовта.
Е, моля, моля, знам, че смелите мъже, където и които и да са те, ми благодарят за бизнес идеята.
За fortisimo.eu – Ава Ларин (снимка: thes4p.com)
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
