Здравей, Диана (блог: dianart-dten.blogspot.com)! Благодаря ти, че прие да проведем този разговор ;). Ти си учител по професия и ще поговорим за това, но първо искам да започна с писането, където можеш да се похвалиш с редица международни хайку награди. От кога пишеш?
Диана Тенева: Пиша от ученическите си години, но дълго време не смеех да извадя мои стихове на бял свят. Това направих едва през 2005 г. със стихосбирката си „Изподраскана душа“.
Нели: „Изподраскана душа” е заглавието на една от твоите стихосбирки. От какво са изподраскани душите ни днес?
Диана: От много неща – първо, живеем трудно, битието ни затормозява, стресира. Второ, повечето от нас изпращат близките си, децата си в чужбина за по-добра реализация и по-добър живот там, другаде без нас, и те там са по-щастливи. Ето това е мисълта, която не ми дава мира – не можем ли ние тук да създадем този по-добър стандарт?! Къде сгрешихме и къде продължаваме да грешим? Защо не можем да излезем от порочния кръг?
Нели: Почти винаги Любовта е това, за което пишат поетите. Ти за какво пишеш?
Диана: Да, и аз пиша за Любовта – всеобхватната, универсалната, която те кара да търсиш истината, пътя си… жизнеутвърждаващата любов като увереност и вяра в Живота…Друга любима тема ми е Времето – времето като философска категория, еднопосочно ли е наистина то, и как ние, хората се вместваме в него.
Нели: Имаш ли муза или муз ;)?
Диана: Да, всеки пишещ си има муза, муз или нещо, което го провокира да твори. Мен могат да ме вдъхновят и дребни на пръв поглед неща, например два часа, прекарани с приятели в хубава и приятна обстановка или излет в гората.
Нели: Завършила си френска и английска филология. Според теб на кой език звучи най-добре поезията? :)
Диана: На всички езици поезията звучи добре, важното е човек да усети ритъма, мелодията на стиха, дори и да не знае конкретния език.
Нели: Ти пишеш ли на друг език, освен на български?
Диана: Да, пиша и на английски и малко на френски език.
Нели: Винаги питам хората, които пишат поезия – кога посягат към белия лист. Ти кога пишеш – когато си тъжна или когато си весела?
Диана: Нямам точно определено време, просто усещам, че съм натрупала много впечатления и емоции, които трябва да излея, защото те понякога заплашват да ме разрушат отвътре… Случвало ми се е да се събудя посред нощ и да седна пред компютъра. Повечето ми стихове са точно стихове-безсъници.
Нели: Колко стихосбирки имаш? А награди?
Диана: Имам три стихосбирки - „Изподраскана душа“ (2005г.), „Картина в стих“ (2010г.) и „Пробуждане“ (2012г.). Част от стихотворенията ми са превеждани на руски, английски, френски и испански език.
Наградите ми са най-вече в областта на хайку поезията – първо място за шинтай хайку на World Haiku Review, списание, издавано от Световния Хайку Клуб, почетно отличие за неокласическо хайку на същото това списание, трета награда от Международния конкурс за пролетно хайку и почетно отличие от Международния конкурс за зимно хайку на списание за култура „Диоген“, много публикации в англоезични списания за хайку и танка и антология на италиански език. Член съм на международната организация „The Haiku Foundation”, а мои хайку са превеждани на английски, френски, италиански, хърватски и китайски език.
Нели: Как се пише хайку. Думите там отбелязват моменти от деня ти, възторг, нежност…
Диана: Хайку поезията е прозрение, път – така че тя не се пише, тя се пътува, изстрадва… В тази поезия думите по-скоро са знаци за твоето пътуване, търсене и израстване. Разбира се, има и много възторг, защото в повечето случаи сякаш виждаш нещата за първи път, и се радваш на откритието си като малко дете…
Нели: Ти самата какво четеш?:)
Диана: На първо място, всеки ден чета хайку и съвременна българска поезия. А иначе, в последните години съм се заровила във философията и психологията – „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес, „Децата на новото хилядолетие“ на Каролина Хеенкамп. Не пропускам и книгите-явления в българската литература като „Възвишение“ на Милен Русков, „Господ слиза в Атина“ на Александър Секулов и др. С удоволствие чета и препрочитам Исабел Алиенде. Не се лишавам и от криминалетата на Джефри Арчър и Дан Браун. С една дума, по отношение на книгите съм всеядна, независимо от жанра, грабне ли ме с нещо една книга, съм способна да я прочета за 2 дни – независимо от заетостта ми.
Нели: От писането да преминем към преподаването. Коя е твоята дисциплина?
Диана: Чужди езици – в момента преподавам английски език.
Нели: Как ти изглеждат младите хора днес, децата ни?
Диана: Интелигентни, много информирани, свръхсензитивни, много адаптивни и гъвкави – все положителни качества, които те сякаш не осъзнават, не развиват и не управляват така че да им служат максимално добре.
Нели: Ти на какво най-вече би искала да ги научиш, чисто човешки, извън учебната програма?
Диана: Бих искала и бих се гордяла с ученици, които вследствие на контакта си с мен са станали толерантни, зачитащи различността и другостта. Ученици, които навън в реалния живот се държат адекватно във всяка ситуация, защото интелигентност според мен означава точно това, а не глава, препълнена с ненужна информация, която по-скоро ти пречи отколкото ти помага в реалния живот. Аз съм за образование, което ще направи децата ни пригодни за живота, способни да търсят реализация и щастие.
Нели: Защо ние възрастните все повече повтаряме, че децата не искат да учат, а те защо все по-малко ни „чуват”?
Диана: Децата ни „чуват“ все по-малко, защото ние погрешно задаваме изискванията си. Трябва да ги преформулираме, така че никога да не започваме с „Не прави това или онова!“ а да ги направим положителни, утвърдителни „аз послания“. Детският мозък не чува „НЕ“. Аз съм се убедила, че при правилно зададени изисквания децата заобичват правилата и ги спазват – просто е въпрос на преформулировка.
Нели: Как се справяш с „проблемните деца”?
Диана: Първо, уважение към учениковата личност, второ преформулировка на гореказаните изисквания, трето, внимателно разясняване на критериите за оценка, и щом детето е убедено, че е уважавано като личност и ще бъде оценено справедливо, то вече е спокойно, и може да чуе и изпълнява следващите указания.
Нели: Как се грабва вниманието на едно дете?
Диана: Показвам му, че се интересувам от неговия свят и го изслушвам, когато има да разкаже нещо важно за самия себе си.
Нели: Променят ли се в годините децата?
Диана: Да, променят се, и нашето образование е в дълг към така наречените „деца на новото хилядолетие“. Педагозите също трябва да бъдат обучени как се работи с такива деца.
Нели: Защо учителската професия все повече се феминизира? Заради заплащането ли се случва това, или мъжете имат по-малко кураж да се изправят пред децата и да преподават?
Диана: Да, първата и най-важна причина е заплащането. Не смятам, че мъжете имат по-малко кураж, по-скоро нямат нужното търпение. В нашата професия е нужно адски много търпение всекидневно, ежечасно.
Нели: Учителят е добре да е повече приятел или да е по-дистанциран и респектиращ?
Диана: Повече приятел, но винаги трябва да има една граница, която не трябва да се прекрачва.
Нели: Смяташ ли, че днес българският учител получава нужното признание и уважение?
Диана: Не, обществото не иска да разбере естеството на нашата работа, оттам идва и неразбирането. А щом не ни разбират, много по-лесно е родителите да ни злепоставят даже и пред децата си, които после копират и възпроизвеждат тяхното поведение.
Нели: Кое е най-важното качество за един учител, за да носи гордо името –учител?
Диана: Да бъде ЧОВЕК – толерантен, разбиращ, всепрощаващ, приемащ чуждото мнение, отворен за промени и широко скроен. После идва професионалната му компетентност по конкретната научна дисциплина.
Нели: Добри родители ли сме ние, българите?
Диана: Да, в по-голямата си част ние, българите сме добри родители – последните си средства ще дадем, за да образоваме детето си, да му дадем шанс. Но в последните години, за да осигурим тези средства нямаме време за разговори с децата си, или просто да ги изведем на разходка или кино…
Нели: Смяташ ли, че българите сме гениални и изключително талантливи, или ние сме си измислили този мит?
Диана: Не сме гениални, но е вярно, че сме много талантливи. Иска ми се този талант да бъде впрегнат в създаване на хубави неща, а не както понякога се случва да бъде използван за престъпления.
Нели: В какво вярваш?
Диана: Вярвам, че за всички има място под слънцето, и всеки от нас има своя път – важното е да го осъзнае и да го върви с увереност и лекота.
Нели: Какво те дразни най-много в живота ни днес?
Диана: Воинстващото зло и ширещата се навсякъде наглост.
Нели: Без какво не можеш?
Диана: Не бих могла да живея без любов, поезия, хайку, без книги, без димящата чаша кафе рано сутрин и без приятели.
Нели: За какво ти се иска да имаш повече време?
Диана: Искам да имам повече време за децата си и за пътешествия.
Нели: Пожелай си нещо и моля те, нека завършим с твой стих
Диана: Здраве, любов и вдъхновение. За теб и за вашите читатели едно мое хайку, което бе публикувано в ASAHI HAIKUIST NETWORK на 19.04.2013:
Every single droplet
measuring my name out . ..
my teacher’s voice
всяка капчица
отмерва името ми…
гласът на моя учител
За fortisimo.eu – Нели Русева
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
