Фортисимо – това е лично!



Андрей Едрев: „България изглежда все по-злощастно място”

Е-мейл Печат ПДФ

Андрей Едрев: „България изглежда все по-злощастно място”Някои сигурно си спомнят за Андрей, други може би изобщо не са чували за него. Андрей Едрев е един от най-атрактивните участници в реалити формата ”Островът на изкушението”. Той е човекът, който е намерил остров за свой втори роден дом. Андрей написа и книга със заглавие „Островът”.

Не за островът на изкушението, а за островът на спасението, кой както го разбира. Струва ми се, че Андрей е търсач на силни усещания, във всеки смисъл на това определение. Той не се страхува да казва това, което мисли, независимо дали става дума: за политиката, за жените, за любовта и свободата, за или щастието, за парите. Той е от хората, които не се вземат на сериозно, но съвсем сериозно вярва в това, че само свободните хора могат да бъдат щастливи. Еднакво харесван и заклеймяван, Андрей е намерил начин да живее живота както той го иска и разбира, във всяка минута.

Още от нещата, в които вярва, за които се бори, и за другите които го дразнят, лично от него:

Нели: Нека започнем оттам – как се озова в Бали?

Андрей: Обичам да обикалям света и ме привличат доста островите и то самотните. Колкото по-малко цивилизация има, толкова по-добре ми е там.

Хареса ми тук и вече втора година живея зимата на остров Бали, който ми е като отправна точка за останалите острови.

Нели: Разкажи за вила „Dewata”? Твоя идея, реализация и собственост ли е тя…?

Андрей: Вилата я наехме за една година с приятели и така те си осигуряват престой на приемлива цена, а и продават стаи на приятелите си и познатите си. Миналият сезон я бях видял във връзка с търсенето на вила за едни приятели и собственикът ми показа няколко от вилите си. Една от тях беше Dewata, което всъщност е бог на индонезийски. Наех я, за да посрещам тук най-вече приятели и познати, които искат да видят различно Бали на различна цена.

Нели: Избрал си Бали да е твоята нова страна или си временно там? В кръга на шегата: как са жените в Бали:)? Красиви ли са?

Андрей: В този живот всичко е временно, а предполагам и в другия. Страната, в която да се родя не я избирам аз, но страната в която да живея със сигурност е мой избор. Нали затова му казваме живот, за да го живеем, а не да оцеляваме, не да съществуваме. Съжалявам хората, които са се оставили без избор и лесно се предават.

След българките е трудно да намериш красиви жени тук, но аз все пак успях. Красотата е относително нещо и зависи от това какво е възприятието ти за красота. Моето определено е различно от това на Пикасо :).

Нели: Ти още ли си ерген:)?

Андрей: Да, разбира се. Не виждам и изгледи да сключа граждански брак, защото съм много против да се вричаш на някой пред държавата и църквата. И двете институции ги ненавиждам в България, те не работят за хората, а срещу тях. Проклел съм един-два попа и поетапно се срещат с началника си.

Отдавна съм спрял да си търся съпруга, а по-скоро се надявам да срещна майката на децата си. Красива, млада, умна с инстинкти за гледане на деца, защото в крайна сметка всичко опира до това два зрели индивида да създадат здраво и красиво поколение. Нагледал съм се на грозни деца, че и нещастни.

Нели: Как ти изглежда България отдалеч?

Андрей: Все по-злощастно място, за съжаление. Бях сложил една снимка в профила си във Фейсбук, на която мазен поп с часовник за двадесет и пет хиляди евро и кола за сто хиляди ми се разхожда, като създател на света и под нея съм написал:

„България ще стане държава само тогава, когато спрете да се молите и започнете да се борите”.

Няколко човека унижават народа си и им се разминава и според мен, докато не се пролее кръв няма да има промяна. Имаме доста примери в заобикалящия ни свят, но само хората, които се докопват до информацията знаят какво се случва. Всичко останало се е ограничило само до йеденето, пийенето и да псува на маса и разбира се някоя сгодна жена, ако падне и ако може да е и без пари.

Страни, които имаме за трети свят са светлинни години напред, осъзнали са, че имат достойнство и право да живеят, така както искат и никой не може да промени това, а в България се живее така, както им се казва. Всеки си има начин на борба, аз съм си избрал своя и разни псевдопатриоти ми се пънат, като „Балканче” на баир и ми навират пред лицето глупавите си доводи. При последното преброяване отказах да се преброя като български гражданин, по много причини, но една от тях е, че не уважавам и не зачитам държавата си.

За мен тази държава не полага необходимите усилия да създаде нормални условия за живот, а просто някакви скотове с неистова алчност към парите, успяват да подчинят доста хора в страната с измислени преди две хиляди години номера.

Нели: Имаме прекрасна родина, невероятно красива природа, имаме всичко, от което можем да направим живота си хубав. Защо не успяваме?

Андрей: Не сме сплотени и никога не сме били. Вярваме на това, което чуваме, а не на това, което виждаме. Склонни сме да повярваме на чужд човек, но не и на близките си. Обичаме да ни лъжат, защото така после има кого да псуваме. Робството отдавна е премахнато в света, но в България живеят много хора с робска психика. Примиреност, безхаберие! По-лесно ни е да затворим прозореца, отколкото да помогнем на комшията. Не харесваме успелите хора защото не се замисляме какво можем да направим, за да успеем. По-лесно е да се усъмним във възможностите на другия и да се опитаме да го принизим до своето ниво.

Нели: Гениални ли сме българите, Андрей?

Андрей: Не, разбира се. Имаме гениални българи, но не всички сме такива. При нарастващо население от роми и българо-мохамедани, не виждам какво ни е гениалното. Единственият изход беше да накараме ромите да ни работят, както е по целия свят, а ние се принудихме да ги храним и да сме зависими от тях. Вече е късно и процесът е необратим. Въпрос на време е да имаме Президент ром.

Нели: Следиш събитията в България, знаеш какъв е животът ни тук, какво ти прави най-силно впечатление?

Андрей: Следя ги да, докато в България спите, аз чета утрешните ви новини днес и знам какво се е случило пет часа преди вас, толкова е часовата разлика. Най-лошото е за една държава, народът й да не е суверен. Отнеха правата на хората, защото те самите го позволиха и сега ще е много трудно и мъчително да се възстанови свободата в България. Двадесет и три години българите позволяваха да ги манипулират и да им вменяват отговорността на държавата.

Измислени герои, измислени политици управлявани с смс и с документи от миналото им, яхнаха този иначе горд народ. Наистина не разбирам понякога как се случи това, как позволиха да им надянат този хомот и да ги накарат да влачат една каруца безделници.

Нели: Какво мислиш за политиците, те са тези, които управляват държавата?

Андрей: За съжаление в България няма политици все още. Има конюнктурчици, номенклатурчици, активни и пенсионирани агенти на Държавна сигурност и тук-там някой ентусиаст, като мен, който не предава принципите си и принадлежността си. Аз съм в политиката от двадесет години и винаги съм бил либерал, защото такива са ми убежденията и никой с пари или власт не може да ми ги промени. А доста са се опитвали. Това липсва много в политическия живот на страната ни.

Много от политиците ни днес се страхуват от сенките си заради миналото си. Издигнали са в култ парите и правят всичко възможно да се доберат до количеството им. Имат различно отношение към парите, по това ще ги познаете.

Казал съм, че един ден ще им взема всичко, дали доброволно, дали насила. Не може да си се качил на главата на един народ, да го биеш по гърба, да го унижаваш и това да ти се размине. Това е твърде много негативна енергия за един човек и обикновено изходът е летален, но понякога е доста мъчителен.

Нели: Как беше подредил живота си в България: работа, интереси? Какво не ти стигаше?

Андрей: Аз и подреден живот, това е някаква шега, нали?! Подредиш ли си живота, значи си станал част от системата и това, което са искали от теб си го изпълнил. Оставиш ли се хора, вещи и обстоятелства да контролират живота ти, вече не си жив.

Животът никога не стига, това му е хубавото.

Нели: От какво избяга в Бали? От студа и зимата или от друго?

Андрей: Избягах най-вече от себе си, нещо като спасение. Прекалено добре се познавам и задържането ми в българската действителност повече от шест месеца, ще ми донесе беди и е много вероятно да свърша в някой затвор с присъда.

Нели: Има ли демокрация в България?

Андрей: Не, това е криво разбрана демокрация, Иска ни се да сме демократи, а сме комунисти-предатели. Докато всеки не разбере кой стои до него, с кой си пие ракия, няма да има демокрация, а само манипулация.

Преди известно време един човек ми писа в социалната мрежа и ми каза, че ме бил следил по линия на ВКР (вътрешно-контра разузнаване) и ми се извини за това. Не почувствах нищо, но за него може би е било облекчение да свалиш този товар от плещите си. Обясни ми, че не ми е навредил, защото с държанието си съм бил провокативен, но не съм стигал до крайности, които да доведат до започване на разследване. Това е било 1990 година в казармата.

Нели: „42 годишен, с 23 години оптимизъм”, това пишеш за себе си. Така ли е?

Андрей: Да, след 1990 година като всички българи бях въодушевен от това да мога да казвам всичко, което мисля, но после се оказа, че трябва да се разделиш с доста неща за да си го позволиш. За мен беше по-важно да се чувствам добре със себе си, отколкото само да изглеждам така и да се навеждам на всеки следващ душманин.

След двадесет години осъзнах, че хората си заслужават това, което им се случва и не мога да им се сърдя и да ги обиждам затова, което са. Прецених, че ми е по-важно да се чувствам добре, дори и на 15 000 километра от страната, в която съм се родил.

Все още си позволявам да коментирам, някакви неща в България, но може би това е инерцията, която ме бута да го правя. В крайна сметка аз съм променил себе си и ако действията ми провокират някой да се промени - това ще ми е наградата за борбата.

Нели: Какво получаваш от живота си в Бали- усещания, душевност, емоции? На какво ново се научи там?

Андрей: Получавам усещането за свобода, дори прекалена понякога. Знаете ли, тук можете да отидете на някой остров, да си построите дървена къща и да си умрете там, преди някой да дойде да ви пита какво право имате на това. Имаме един приятел тук австралиец, който е дошъл с едномесечна виза и вече живее седемнадесет години без документи, дори паспорт няма, никой не може да разбере кой е. И не смята да променя този факт.

Тук всеки толерира правото ти на живот и никой не го интересува кой си и какво правиш. Не го интересува религията ти, не го интересува статуса ти.

Не извършваш ли престъпления, никой не се интересува от теб.

Нели: На какво те научиха балинезийците?

Андрей: Да не бързам. Да мисля преди да говоря, да се доверявам на хората, нещо което бях изгубил в България.

Нели: Знаят ли нещо за България?

Андрей: Тези, които искат, знаят. Това е все едно да питате българите знаят ли нещо за Бали. Та повечето там си мислят, че Бали е отделна държава.

Посланикът на Индонезия в България знае много за България, дори мисля, че повече от колкото за собствената си страна. На премиерата на книгата ми му разказвах какво пише в книгата и къде съм ходил. А той ми каза, че никога не е ходил на местата, където съм ходил аз и, че съм щастливец, че съм успял да видя Папуа, Нова Гвинея, Раджа Ампат, Сулавеси, Уакатоби.

Нели: Има ли хубавият живот цена?

Андрей: Има разбира се, и тя е много висока и посредствени и глупави хора не могат да я платят. За да е хубав животът ти първото и единственото условие е да си свободен. Това е трудно, но не е непостижимо. Трябва сам да си слагаш ограниченията, това пък е вече въпрос и на възпитание.

Колкото повече правила има, толкова по-зле е държавата.

Южна Америка дава примери за това - какво значи да си свободен. Винаги ще има хора, които ще се опитват да ограничат свободата ни, но от нас зависи дали ще им го позволим. В някой държави го позволяват по-трудно, в някой много лесно.

Нели: Защо ние българите не можем да си го направим, повечето българи имам предвид, не отделни групи хора?

Андрей: Можем, но не искаме. Гледаме да ни е лесно, да няма много сътресения, а това, че ще ни ограничат някои права не е голям проблем. България е единствената държава, в която се изпълняват закони без да се познават.

Никой не ги е чел, но всички се съгласяват безропотно с тия 240 дебили, които са си ги нагласили така, че да им са удобни и да защитават тези, които са им дали левчета. Затова наричат България държавата на проститутките, защото проституцията в България е навсякъде, от родилното до гробищата.

Нели: За кого си написал книгата си „Островът”? Какви хора би искал да я прочетат? Къде я писа?

Андрей: Най вече за приятелите си. Те бяха хората, които ме мотивираха да я напиша, да си я издам сам и да си я разпространявам сам. Надявам се да я прочетат всички, защото има за всекиго по нещо. Заглавието е в единствено число, но там става въпрос за много острови, които съм обикалял и всеки може да намери своя си в книгата. Писах я в движение по време на обиколките, обикновено привечер, след дълъг ден в морето, когато умората почти затваря очите, но преживяванията успяват да ме държат буден, пишех по няколко страници и накрая се оказаха доста като брой.

Нели: Имал ли си моменти на отчаяние, безизходица?

Андрей: Не мисля. Не позволявам на нищо и на никой да пречи на щастието ми.

Смисълът е в това винаги да намираш изход и в най голямата безизходица. Светът е устроен така, че човек е създаден да се бори, дали срещу стихии, дали срещу животни, дали срещу хора, това е смисълът на всеки живот. Престанеш ли да се бориш, вече си едноклетъчно.

Нели: Какво си завършил, какво работеше в БГ преди да си тръгнеш?

Андрей: Бургаски Свободен Университет. Имах бар в Резово, който събориха, когато заминах. След две години опити да разрушат нещо, което хората харесваха, накрая успяха. Навярно на някои им липсва китният бар в морето…

Нели: Кое най-много те дразни от действителността в България, няма да кажа живота, защото трудно може да се нарече живот?

Андрей: Защото всичко там е организирано така, че да не се развива, от яслите до назначението, като чиновник в някое държавно предприятие. Ставаш подчинен, а това е нужно за тези, които крадат. Колкото по-глупави хора има, толкова по- лесна е манипулацията.

Нели: В какво вярваш: в съдбата или в качествата и амбициите на всеки човек?

Андрей: Вярвам, че ако всеки съумее да постави личната си свобода над зависимостта от материалните неща, ще има доста по-щастливи хора по света. Съдбата си я ковем сами, не може целта ти в живота да е силиконови джуки и глупав мъж, който да ти угажда, а да станеш дама. Иска се усилия, лишения. Не се става лесно човек.

Нели: Къде си пътувал по света?

Андрей: На много места и на още много не съм ходил, но докато съм жив и здрав, и мога да ходя, няма да спра да обикалям.

Нели: Къде ще „отплаваш” следващия път?

Андрей: Вероятно Южна Америка, всеки ме плаши, че там е много опасно, но опасностите не са за клиентите на Макдоналдс.

Като не искаш да ти е опасно си стоиш в къщи на тоалетната чиния на - безопасно място между четири стени и четеш „Островът” :).

Нели: Какво си мечтаеш за племенницата си Никол-Лилиян?

Андрей: Да стане човек и с каквото мога ще помогна за това. Иска ми се да я взема да учи тук. До вилата в която живея има Международно училище Бали. Не било толкова трудно да я запиша и ще е със статут на студентка. Иска ми се да я видя да яхва вълните на „хавайка”, да бъде различна, да има мнение и да не се интересува от чуждото.

Нели: А коя е Индиана:)?

Андрей: Индиана е един сантимент, който ще остане в сърцето ми докато съм жив. По цял ден съм с това дете на Бали. Роди се в деня, в който пристигнах на Бали, единадесети октомври и за мен е цяло чудо да гледам как това човече расте и поглъща живота. Тя е едно щастливо дете, родено на остров.

Нели: Можеш ли да готвиш? Сподели някое интересно ястие, или подправка, което си опитал в Бали и което много ти е харесало?

Андрей: Не съм шеф готвач на Мишлен, но ако ми се наложи, няма да умра от глад, а и готвенето е нещо много относително. Ако ме питате дали мога да си застрелям една риба, да си я изчистя и да си я сложа на скарата, разбира се, че мога.

Самбал, това е много люта тяхна подправка, май съм пристрастен.

Нели: Влюбвал ли си се до безпаметност?

Андрей: Да, но когато бях на 18 години загубих жената, която обичах безпаметно заради точно такава любов. Тя е пагубна, кара те да не си същия човек и да правиш много грешки, които обаче можеш да разбереш само от позиция на времето, като погледнеш назад.

Оттогава сърцето го ползвам само да изтласква кръв до крайниците за да не ми изстиват.

Нели: Претенциозен ли си към жените? Каква трябва да е една жена, за да те спечели?

Андрей: Не мисля. Трябва да притежава чар, да уважава свободата ми и да не ми създава стрес, всичко останало са подробности. Носи ли ми спокойствие във връзката, ми е толкова добре, че не ме интересува нищо друго.

Нели: Има ли любима жена до теб?

Андрей: Да, има. Едно прекрасно момиче с чисто сърце, невероятни очи и коса.

Нели: Какво мислиш за брака?

Андрей: Бракът е отживелица, като доста неща в съвременното ни общество. Хубаво е да променим приоритетите си, защото колкото повече го отлагаме, толкова повече ще страдаме.

Нели: Какво е за теб свободата?

Андрей: За мен свободата е да имаш собствено мнение и да си го отстояваш - въпреки всичко и всеки. Предадеш ли го веднъж, особено за пари, ставаш обикновена проститутка, която всеки може да купи.

Нели: Един философски въпрос накрая: всичко ли е пари или не всичко е пари?:)

Андрей: Много е философски като за край, защото ще трябва да напиша няколко тома за това :), но накратко: Всеки сам избира в кой от двата свята да живее, този на парите или другия, и е много важно какво е отношението ти към тях. Дали са средство или цел.

За мен винаги са били средство, имал съм много от тях и съм нямал, но със сигурност съм бил по-щастлив, когато съм нямал, защото никой не иска да ти е приятел тогава и само истинските приятели са с теб.

Нели: Пожелай си нещо… и на читателите ни също:)

Андрей: Страх ме е вече да си пожелавам неща, защото когато си пожелая, почвам да мисля за това и да правя всичко възможно да се изпълнят. А на читателите ви, пожелавам да станат писатели, защото това значи, че са живели пълноценно и имат какво да кажат на този свят.

За fortisimo.eu с Андрей Едрев разговаря Нели Русева (снимки: личен архив)




 

За книгата:

Когато Андрей Eдрев отива за първи път в Бали, го прави като всички останали бели туристи – от любопитство. Когато отива за втори път в Бали, го прави, за да.... си намери нова държава.

На пръв поглед е трудно да разбереш такъв човек – по всеобщите разбирания тук, в България, има всичко, което да гали егото му – той е най-запомнящият се участник в риалити проекта „Островът на изкушението” по телевизията, бунтар, попадащ често на страниците на медиите, синеок бургаски плейбой, магнетично привличащ женската крайбрежна палитра, безобразно откровен мъж, щедро бранещ чаровния си диалект, общински служител с алтруистични бургаски идеи, два пъти кандидат за кмет на родния си град... Но, както винаги, под повърхността реалността е малко по-различна – животът на Андрей наподобява живота в прекрасния и пълен с изненади Индийски океан, с който той доброволно се слива през последните месеци.

Историята на Андрей Едрев, който реши да заживее в Бали, е дразнеща до завиждане – колко от нас мечтаят, но никога не дръзват да осъществят мечтите си? Колко от нас хабят думи и време, за да впечатлят приятелите си с екзотични представи за живота?

Колко от нас могат да признаят, че живеят така, както биха искали и както им харесва?

Колко от нас живеят по време на собствения си живот?

Колко от нас всъщност са щастливи?

Е, Андрей е. Той е от хората, които имат лукса и възможността да последват мечтите си и, както той самият обича да казва: „Когато много силно искаш нещо, всички и всичко ти помагат да го постигнеш”. Звучи лесно, нали?

За Андрей е лесно да живееш на самотен остров, където времето е разтегливо като ластик. Лесно е светът ти да се състои от малко пясък, изумрудено море, една лодка и няколко палми. Лесно е да събудиш инстинктите си, запушени от цивилизацията. Лесно е да убиеш риба, с която да се нахраниш. Лесно е да се покатериш на палма, да откъснеш кокосов орех и да утолиш жаждата си. Лесно е да оцелееш само с джапанки, шорти и един истински приятел.

Лесно е да повярваш, че животът е възможен.

Тази книга няма претенцията за художествено произведение. Със сигурност никога няма да има гриф „Роман на годината”, нито ще бъде окичена с хвалебствени цитати от чужди медии. И, слава богу. Защото това не е романът на годината. И не иска да бъде.

Това е повече от всичко друго – това е необикновената история на един необикновен човек.

Адриана Николаева

 

Лично във Фейсбук


Още от Това е лично

Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Още от Интервю

Препоръчани във Фейсбук

You are here: Home Интервю Интервю Андрей Едрев: „България изглежда все по-злощастно място”

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, Факс: 054 / 801 414