Всяка сутрин се събуждаме с почти едни и същи думи, аз и седемгодишното ми момче. „Добро утро”, „Как спа”, „Сънува ли”, „Да поиграем на познай кой първи ще” и винаги има по едно „обичам те”.
Сутрин като всяка друга. Казвам първото за днес „Обичам те”, но не чувам обичайното нежно гласче: „и аз те обичам, мамо”. Тишина. Тази тишина говори, че нещо не е наред, нещо се е настанило между нас. Още тишина и аз вече решавам да я наруша. „Какво има, миличък?”
Той е умно момче и веднага разбира защо питам по този начин. „Не ти казах, че те обичам, защото в последно време… малко не те обичам. Нали винаги искаш истината? Ето истината, нямаш нещо важно: Коледния дух…”
От известно време говорим за Коледа, уговаряме се кога да започнем с украсата, кога да напишем писмото до Дядо Коледа (защото той все още вярва в добрия старец и аз също), кога да направим коледните сладки, кой ще украсява, да не забравим да купим още една нова коледна играчка за елхата.
Стана ми студено изведнъж, сърцето ми се сви и забави ритъма си. Кога съм успяла да изгоня детето в мен, как е станало, как съм се превърнала в майката без коледен дух, откога съм такава… Време е да ставаме, но той явно иска още да говори и започва без да го питам. Аз мълча. А той иска да отговори на моето мълчание.
„Преди беше много весела, мамо. Помниш ли, когато ти казах един път, че няма Дядо Коледа, защото досега не ни е донесъл татко, и понякога обърква подаръците ни. Ти много дълго ми разказваше за Дядо Коледа и защо понякога постъпва така. Как преценява кой какво да получи за Коледа и защо някои подаръци не могат да изработят джуджетата му. Заради теб аз пак повярвах в него. Откакто започнах да ходя на училище, ти говориш много сериозно, по-малко играеш с мен. Много си сериозна. Говориш само за домашните, за старанието ми, за разсейването ми. Трудно ми е, а не ме разбираш. Много рядко се смееш, мамо, а ти се смееш много хубаво. През лятото имаше коледен дух, а сега нямаш. Изчезнал е. Затова малко не те обичам.”
Боже, сърцето ми се разкъса на парчета. За няколко минути той ми разказа как ме усеща, мама без коледен дух, тоест без радост…
Време е за писмата до Дядо Коледа.
Аз моето ще го напиша още днес с едно единствено желание: Да си върна Коледния дух и синът ми да го усети пръв!
За fortisimo.eu - Нели Русева
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
