Фортисимо – това е лично!



Зимни мисли

Е-мейл Печат ПДФ

Всеки ден вървя известно време пеш. Един ден малко, друг ден повече. Днес повървях повече, да компенсирам почивката през изминалите два дни.

По заснежените , непочистени тротоари мислите стават по-различни. Разминаването с хората всъщност носи интересни усещания. Поне за мен. Отнасях по някоя мисъл за тези, с които ме размина снежната пътечка. Един, втори, трети… дори ми стана забавно да разглеждам походките, лицата, настроенията. Да, точно така – настроенията. Личи си, дори по бързото разминаване на тротоара.

Срещу мен, от тези, в които се загледах най-напред вървеше млада майка. Наперена бързо вървяща, теглеща детска шейна с малко сладурче в нея. Щом ме наближиха отстъпих, дори повече отколкото имаше нужда. Влязох с двата крака в снега. Знам, че няма как да минат иначе. Аз също съм дърпала шейна, и сега дърпам все още. Направи ми впечатление начина, по който се разминахме. Лицето на жената и реакцията й. Нито усмивка, нито кимване, нищо, с което да покаже, че срещу нея има друг човек, който при това е отстъпил пътеката. Все едно каза без думи: „От само себе си се разбира, че ми се полага”.

Е, добре де, така е правилно - те да минат първо, и все пак ;)

Продължавам да се „боря” с потъващата пътека и да се забавлявам на собствената си смешна походка. Срещу мен върви млад мъж. Видях го на крачки от мен. Бях решила, че ще се отдръпвам аз, всеки път, все едно кой е срещу мен.

Интересно стана: приближихме един към друг и отстъпихме и двамата, след което разменихме усмивки. Вероятно и той беше решил същото за улеснение :).

И пак напред. Възрастна жена срещу мен. Олюляваща се малко опасно по снежната пътека в полуразтопени дупки. Пак отстъпвам. Пак тишина. Познавам други възрастни хора, които за ей такива дреболии благодарят, сигурно от тях съм се научила и аз да забелязвам такива неща. Обаче хора по снежните тротоари на града, всякакви.

Продължавам напред и усилвам крачката, колкото и да не е възможно да бързаш в кишата. Мина ми мисълта, че ако побързам, по тази улица и този тротоар може повече да не срещна други хора.

Срещу мен момче и момиче – двойка. Дори по неразчистените снежни пътечки-стъпки, те вървяха хванати за ръка. Младост и любов, помислих си и отстъпих крачка в снега. Разминах се почти като с вихър :). Забързани, хванати за ръка, едва не ме отнесоха. Подвих малко крак и се изправих. Някога и аз може би някъде, с някой за ръка, тичаща по снежна пътечка не съм усетила, че съм разминала и бутнала другия, който ми е дал път. Знам ли, може и да не съм го видяла, унесена в едни други хубави чувства :).

Иначе ден като всички други зимни дни. Непочистените тротоари, вървящите в колони хора, срещащите се лица - носят всякакви зимни мисли :).

За fortisimo.eu - Нели Русева (снимка: Росен Желев)

 

Лично във Фейсбук


Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Още от Това е лично

Препоръчани във Фейсбук

You are here: Home Това е лично Това е лично Зимни мисли

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • Бела - онлайн издание
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен
  • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров
  • Часовници – онлайн магазин

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, Факс: 054 / 801 414