През последните дни станахме свидетели на невероятна обществена реакция заради убийството на една 23-годишна жена. Заподозреният е 40-годишен мъж от „ромски произход”. Това го знаете, без значение дали сте си пуснали телевизора, радиото, влезли сте във фейсбук или сте срещнали някой буден гражданин на улицата. 100% сте научили за тази история.
Трагична – безспорно. Личната драма е голяма, семейството на младата жена със сигурност никога няма да бъде същото.
Тук обаче идва моментът, в който е време да се откъснем от частното и да преминем на общото – на обществото, от което волю – неволю сме част. Общество, което през второто десетилетие на 21 век – век на технологии и научен прогрес – издига лозунги за смъртно наказание.
Общество, което иска кръв. Общество, част от голямото европейско семейство, което премахва смъртното наказание с един от най-важните си документи – Хартата на основните права на Европейския съюз. Ние до толкова сме деградирали като нация, че абсолютно загърбваме каквито и да било морални норми и се връщаме в тъмните векове.
Трябва да направим още една крачка нагоре (или надолу), за да стигнем до корена на проблема. До причината за отвратителното убийство и за желанието за смърт.
Дами и господа, на вашето внимание представям нейно величество Образователната система.
Това безумно явление, което работи с методи от средата на миналия век и осакатява по най-разнообразни начини децата ни, а заедно с тях респективно и нас. Време е да осъзнаем, че така не може да продължава, да теглим чертата и да минем на някакъв поне малко работещ модел. Модел, в който талантите ни да печелят награди и конкурси заради системата, а не въпреки нея. Изобщо не мога да разбера защо продължаваме да копаем дъното. Ние нали все с Германия се съизмерваме. Да вземем за пример тяхната система „Германия предлага специфична система на средното образование, в която профилирането и специализацията започват от много ранен период, с цел да се улесни бъдещата реализация на учениците и да се отговори на нуждите на германската икономика. Държавата разполага с добре развита мрежа както на държавни, така и на частни училища.”
С други думи те приемат страшно иновативен подход, невероятно решение, което едва ли някой български министър би измислил и след 10 години на този пост – даваш базови познания за света на дечурлигата и ги оставяш (те или родителите) да си избират какво да учат, респективно какво да правят с живота си. Избират си специалност и стават тесни специалисти. В България как е?
В 11 клас в математическата (!) гимназия учениците биват занимавани с възрождението. Изводите можете да си ги направите сами, не е нужно да ви казвам, хора, които мислят за кандидатстудетски изпити, Тойфели и прочее, колко им е нужно българското възрождение. Нямам нищо против – това е важна, може би най-красивата част от историята ни, но се изучава в далеч по-ранен етап на обучението – в момента това е боза. Такова естествено е и цялото ни образование.
Бидейки такова, ще израстват едни полуграмотни хора, неоценяващи ни изкуството, ни моралните ценности, ни живота, ни какъв е проблемът да вземеш сатър и да насечеш едно 23-годишно красиво цвете. Дано някой се замисли над това, което се опитах да Ви кажа. Благодаря!
За fortisimo.eu – Стоян Вълчев
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
