Животът ни се наводни от беззакония, въпреки че от всяко лице, което се показва по телевизора, чуваме: „Закони има, но не се спазват!”. Беззаконие е държавата, в частност хората, на които сме делегирали права да я представляват, да не взема мерки! Написаните на хартия закони не вършат работа, ако някой не контролира как се спазват!
Боли ме и ме възмущава фактът, че всички противни на логиката и морала беззакония се обясняват, оправдават и прикриват точно с помощта на законите.
Истината денонощно се преоблича в множество лъжи.
Вече много неща минават в графата: „Такъв е животът!”. Колкото и грозни да са, колкото и несправедливи да са. Лъжата, измамата, кражбата, гаврата, убийството, катастрофите, всичко е в графата: „Такъв е животът!”.
Няма нужда много да разбираш от всичко и да си компетентен по много въпроси. Достатъчно е да се огледаш в твоя малък свят, на твоята улица, в твоя квартал. Или да си пуснеш телевизора...
Доказателства колкото искаш, че държавата я няма. ТЯ се грижи за други по-важни неща, но не и за хората, които я обитават. ТЯ дори не забелязва какви хора живеят на територията й или как живеят. ТЯ се управлява и грижи за определени хора, на определени позиции, с определени възможности, които СА самата държава. Шепа хора са направили държавата да е такава, а останалите просто си стоим и наблюдаваме.
Не забелязваме, не мърдаме, не реагираме, не си търсим правата, не изискваме нормален живот, дотогава, докато не ни заболи лично, силно и невъзвратимо!
Хайде сега отговорете ми на тези въпроси:
Защо се страхуваме да кажем „не“ на беззаконията в нашата държава?
Защо мълчим, когато срещаме несправедливост: в селото ни, в града ни, на улицата ни, на работното ни място, в училището ни?
Защо мълчим, когато някой си разиграва коня (независимо къде и за какво става дума)?
Защо мълчим, когато пребиват, изнасилват, ограбват и убиват родителите ни?
Защо позволяваме да се гаврят със здравето и достойнството на децата ни?
Защо сме безчувствени, когато проблемите не ни засягат пряко?
Защо отваряме очи и сърце едва, когато нас ни заболи, когато изгубим или близък, или смисъла на живота си?
За fortisimo.eu - Нели Русева (снимка: knigolandia.info)
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
