Фортисимо

Отново съм на караоке. Пак в любимото ми заведение, за да поставим началото на новия сезон. Предстои дълга поредица от хубави вечери сред добри приятели, обичани хора и много песни.

Всичко започна с много усмивки и нищо не подсказваше за предстоящите вълнения. Песните се редяха една след друга. Снимките пълнеха картата на дигиталното ми апаратче и всичко предвещаваше един добър завършек на вечерта. Решавам да направя поредната снимка на поредния интересен момент. Посягам да взема фотото и в следващия момент изтръпвам.

Няма го! Няма го на обичайното му място. Беше там – на бара, където стояхме само приятели. Прерових чантата си попитах околните, но го няма! Последва паниката и сълзите, които въобще не ме попитаха дали е редно.

Учудващо е как един предмет, с размери колкото две кутии цигари, ме накара да се върна години назад. Цели четири години. Върна ме към времето, когато избирах точно определената марка за моята дигиталка. Как събрах парите, за да си я позволя. Трепетът на щанда при покупката на първия ми фотоапарат…

Една кутийка, но запечатала няколко рождени дни на сина ми, зимните му подвизи и лятната свобода край морето. Пак този апарат е заснел и единствената ми екскурзия извън България. Пак той е видял красивите кътчета на Атина, Черноморец, Созопол и още куп места. Запечатал е усмивките на детето ми, на любимия ми, на приятелите ми, усещанията от красивите спомени…

Не, нямаше как да махна с ръка! Започна разследване насред купон. Това е като да редиш пъзел в компания. Кой кого е видял и кога? Стигнахме до познат на наши познати, който минал през бара и заминал в нощта. Вкопчена в спомените си, можех да направя всичко. Звънях по телефона – молих се, заплашвах и си исках апарата.

„Кутийката на спомените” бе единственото нещо, което можеше да върне усмивката ми в този миг. Разбрах го, когато отново я хванах в ръце. Върна я друго, очевидно честно момче, с обяснението, че познатият на познатите се объркал.

Историята за откраднатите ми спомени през тази караоке вечер е моята лична история за доброто като изкуство. Толкова хора спряха да пеят заедно, за да бъдат съпричастни с мен. Разбирайки, че точно този апарат е запечатал четири години от живота ми, отваряйки блендата си при всяко мое желание.

За fortisimo.eu – Анета Здравкова

P.S. За „откраднатите спомени” Ани ми разказа в една друга вечер, на същото място и отново с много вълнение. Днес тя има рожден ден, който вероятно ще празнува с любимите си приятели, и ще снима. Моля, не взимайте нейната кутийка за спомени – вече трябва да е ясно, че това не е просто фотоапарат.

– Нели Русева