Фортисимо – това е лично!



Ревю: „Хари Потър и Философският камък” (илюстрованото издание)

Е-мейл Печат ПДФ

Вижте магията” гласеше плакатът, който ме посрещна на входа на книжарницата. Отворих вратата и видях цяла планина, подредена от илюстрованите издания на „Хари Потър и Философският камък” – първо по рода си. Взех книгата, която стоеше най-отгоре и в очите ми се наби вече намачкано ъгълче на хартиената обложка (така наречената dust jacket). Е, не бях първият, който я разлиства.

Взех я в ръце. Тежка книга, с твърди корици, приличен формат, макар че ако зависеше от мен щеше да не е 27, а поне 29 – 30 см. висока. След като се убедих с очи, че покупката си струва, грижливо избрах един от стоящите по-долу в купа екземпляри, огледах го добре от всички страни и го понесох към касата. Подадох книгата на продавачката, с която отдавна съм на „ти”, и казах: „Я да я видим тази магия!”, маркирайки с поглед плаката, стоящ до нея. Последва сладка въздишка, придружена от лаконичното „Много е хубава”. Каза го така – сякаш описваше свое дете, с което толкова много се гордее.

Прибрах се в къщи, оставих книгата настрана и се захванах с домашните задължения. След около два часа стигнах до Потър. Отстраних хартиената подвързия и с разочарование открих, че червената текстилна корица е празна. Такава е и в английското издание (само дето надписите по външната корица на американското са релефни и позлатени – усилие, което не е повторено от Егмонт). За сметка на това голяма част от страниците, в които няма илюстрации, присъства определен фон, задаващ тон и атмосфера. Текстът този път е подреден в две колони на страница. Зачетох се, но ми беше странно, може би защото съм свикнал с масива от абзаци в старата книга.

Британецът Джим Кей е автор на рисунките. Не му е било лесно да намери баланса между познатия филмов образ на вълшебната вселена и задължението да изгради свой визуален прочит на пребогатата откъм образи и места история на Дж. К. Роулинг. Времето ще даде най-точна оценка за труда му, към момента мога да кажа, че оценявам усилията. Да, това е познатият ни свят и да, в детайлите е потресаващо различен.

Бях изненадан обаче да разбера, че любимият герой за рисуване на твореца е Хагрид, след като полувеликанът е единственият бездушен образ сред илюстрациите, чиито очи или не се виждат, или изглеждат мъртви (все едно е излязъл от „Полярен експрес”).

И все пак художникът е успял да съгради хомогенна приказна стилистика, пълна със символи, детайли и препратки (там са Даровете на смъртта, даже Зайка Барабайка). При все, че Кей е комбинирал твърде различни стилове и техники – от водни бои, през дигитални решения, та до скици с графит. Последните са най-малко, но най-силно ме докоснаха. Определени илюстрации преминават през (между) текста, други го допълват, трети са създадени като корони за всяка глава в историята, а четвърти окупират цяла страница. Има и пети, които се опитват да надскочат рамките на романа и да внесат метаинформация, като ни запознават със спецификата на драконовите яйца или троловете – вероятно това са страници от учебника на Нют Скамендар, който ще оглави първото филмово Потър разклонение „Фантастични животни и къде да ги намерим”.

Единственото визуално решение на Джим Кей, което отказвам да приема е Тъмната гора, преобразяваща се в крило от замъка Хогуортс. Хрумката може да звучи и изглежда идейно, но е твърде самоцелна, след като авторката не само в първата книга, а в цялата поредица не е загатвала за подобна конструкция.

На моменти илюстрациите изглеждат малко по-детински, но това е и тонът на книгата. Вероятно в същата насока ще се движи изданието на следващия том, предвидено за догодина. Какво обаче ще се случи с проекта след третата история – когато обемът се увеличава прекомерно, а темите стават все по-сериозни?

Тревогите за бъдещето на проекта са адекватни, но по-важното е, че стартът е обещаващ. Книгата е истинско бижу до степен, в която не мога да си представя как някой родител ще повери луксозното издание в грубоватите откъм моторика ръце на децата си. Лично аз смятам да запозная малката ми племенница, която между другото е огромен фен на Хърмаяни, с илюстрациите през екрана на лаптопа. Четенето ще продължи да се случва от старото издание на „Философският камък”, чиито единствени рисунки са по корицата. Пък и да бъдем честни, за децата е по-полезно да си представят вълшебните светове, отколкото да ги консумират наготово. Така че, тази книга е идеална за пораснали деца, които могат да си я позволят и да я оценят. Ако сте такива – марш към книжарницата.

Снимки: авторът и www.theguardian.com

 

Лично във Фейсбук


Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Още от Това е лично

Препоръчани във Фейсбук

You are here: Home Това е лично Това е лично Ревю: „Хари Потър и Философският камък” (илюстрованото издание)

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, Факс: 054 / 801 414