Възпитавали са ме да уважавам хората, които срещам. Независимо дали са деца или възрастни, дали са бедни или богати, дали са ти близки или просто ги срещаш на улицата.
И все пак възрастните трябва да се уважават най-много! Израснала съм с вярването, че те са носители на мъдростта. Достойнство, което младите не успяват да придобият в младите и зрели години, заради много неща.
С времето някои от детските ми вярвания се промениха. Основното остана, но заедно с порастването разбрах, че нещата никога не стоят „по принцип”. И не всеки човек заслужава уважение – „по принцип”. Смяната на авторитетите за мен се случи и продължава да се случва много натрапчиво, откакто аз самата съм родител.
С голямо съжаление отбелязвам, че мъдрите възрастни хора в днешно време са се разделили безвъзвратно с мъдростта си, поне в по-голямата си част. Разделили са се и с уважението към по-младите и децата. Днешните възрастни хора смятат, че уважението им се полага някак по подразбиране, заради годините и белите им коси. А къде изчезна тяхното уважение към по-младите?!
Уважението всеки си го заслужава. В това вярвам и ще продължавам да изисквам уважение за всички, за децата най-вече. Така уча и сина ми, а дали е правилно времето ще покаже.
Възрастен мъж си позволи да крещи в лицето на сина ми: „Къде караш, бе мангал“ само защото е с по-тъмна кожа и не успя да вземе завоя, влизайки в градинката с цветя. Друга възрастна жена му издърпа ухото, защото се качва на пързалката от обратната страна, а тя не одобрява това. Група баби му крещяха в хор, че „изклепал“ шадравана с... цветни тебешири. За тези няколко 20 сантиметрови черти с тебешира „пазителките на шадравана и реда“ крещяха като обезумели. Преди да приближа, едната „мила“ възрастна жена вече му беше извила ръката, а моята поява само я озлоби още повече. Това са само летни щрихи, които ако не бяха адски глупави, щяха да бъдат много смешни.
Все по-често можеш да срещнеш възрастен човек на опашката, който те изтиква да мине преди теб. Може да се натъкнеш и на такъв в автобуса, който ще те прегази, за да седне на седалката преди теб, и дори няма да забележи, че ти самият искаш да му предложиш мястото.
Няма да забравя как една възрастна госпожа обясняваше на сина ми в автобуса, че трябва да млъкне. И че само тя има право да говори, защото е „общественичка“, тема по която изнесе лекция на всички пътуващи.
Можеш да срещнеш навсякъде възрастни хора, които изискват уважение „по принцип”, и обикновено те нападат най-остро и най-безпощадно!
Светът е полудял, ясно е! Хората все повече си изпускат нервите и забелязват само лошото. Обаче аз продължавам да се питам: Какво им става на възрастните хора?
Намирам само едно обяснение. Днес много от възрастните хора живеят зле, трудно се издържат и сигурно голяма част от тях не си купуват хапчетата...
За fortisimo.eu - Нели Русева (снимка: holidayheroes.bg)