Фортисимо

Темата „Форте“ радио е една от малкото в моя живот, за която, каквото и да кажа – ще е лично. Нямам инструментариум за обективен анализ.

Най-хубавото е, че не съм сам. Много хора говорят за „Форте“ радио само и единствено през призмата на личното преживяване. Затова разговорите в големия кръг от бивши и настоящи „фортаци“ често е приповдигнат и много страстен. През годините имах възможността да осъзная, че и огромна част от слушателите говорят за „Форте“ лично. Шуменци си спомнят къде са били и какво са правили, когато за първи път са чули музиката на 106,5 FM. Така, както българите помнят мига, в който са узнали за падането на Тодор Живков.

„Форте“ – винаги е лично!

Като онази история за едно малко момче, влюбено в едно радио. Момчето слушало и пораствало. Когато станал студент – заминал надалеч, но винаги, когато се завърнел у дома, се обаждал на радиото. Участвал в игри, разказвал истории… Радиото му станало толкова близко, че вече младият мъж не си представял, че може да отиде войник и да се раздели с гласовете му.

Животът продължавал и един ден мъжът отново се завърнал. Радиото – същото, той - голям, а животът му – белязан от „Форте“. Усещане, познато и на мен. Така дошло и чудото. Мъжът проговорил, а радиото включило гласа му в реклама. Вече не си спомням за какво беше учил, защото си мисля, че винаги се е учил за радиото! Днес, на петнадесетата годишнина от старта на „Форте“, имено този мъж подбира музиката в ефира.

„Форте“ – винаги е лично!

Сигурен съм, че и вие имате своя история за „Форте“ радио и, честно казано, съм доста нетърпелив да я чуя.

За fortisimo.eu – Иван Капралов