Градът е Шумен, датата - 1 декември, мястото е щабът на Български червен кръст. Още в 8.20 сутринта тук е пълно с млади хора, съпричастни със Световния ден за борба със СПИН...
Така преди 4 години започнах статията си за един от броевете на „Час Пик“ – вестник ,издаван рядко, и сътворен от млади хора за млади хора. Тогава бях 12 клас в гимназията и усещах тази кауза твърде близко до себе си. Да бъдеш съпричастен с милионите заразени, да бъдеш млад и информиран, да информираш и, преди всичко - да бъдеш човек, който е наясно, че не е застрахован от коварността на тази болест.
Днес отново е 1 декември. Годината обаче е 2009, а аз съм IV курс в университета, но все още усещам твърде близо до себе си и каузата, и датата. Сега, за разлика от 2006 г., не мога да дам подробности за това какво се случва в града и каква е новата антиспин кампания, която са подхванали младежите от БМЧК. Вярвам обаче, че за тях, както и за мен – тази дата е специална и означава много.
Първи декември не е един от многото популистки дни, изпълнени с усмивки и изненади. Първи декември е ден, в който можем да се замислим за живота и здравето си, за живота и здравето на хората, които обичаме. Да си сложим червената лентичка в знак на съпричастност с болните, да се информираме и да опитаме да бъдем малко по-толерантни към тези, които по някаква причина са се заразили.
Фактът, който винаги ме е натъжавал, когато дойде 1 декември и се замисля над гореизброените темички е – отношението на здравите към болните. Хиляди пъти, когато съм гледала интервюта с хора, носещи вируса в кръвта си, ми се е искало да изкрещя, точно когато дойде време да се зададе въпроса „Какво е отношението на другите хора към вас?“.
Точно тогава ми иде да крещя с пълно гърло, та да ме чуят всички: „ХОРА, ТОЗИ ЧОВЕК НЕ Е БОЛЕН ОТ ЧУМА! ПОДАЙТЕ МУ РЪКА, ДАЙТЕ МУ РАБОТА, ТОЙ Е КАТО ВАС!“. Няма гаранция, никаква гаранция, че утре аз или вие няма да бъдем на същото това място, и като че ли това е най-стряскащото.
Като се замисля, всички си врем носовете в чаршафите и живота на другите. Най-вече на известните личности, но също и на нашите приятели. А не е наша работа как живеят те.
HIV/AIDS – това вече е наша работа. И колкото и изтъркано да звучи, ако не ти пука за теб – предпази любимия си човек!
За fortisimo.eu – Меги Йорданова (Facebook)
0 коментара