Вече два дни родният ефир е спокоен и мирен. С края на първия сезон от скандалното предаване „Цената на истината”, телевизионните емоции бяха потушени изведнъж. Това ме кара да се запитам: Да не би обществените проблеми да са изчезнали с края на шоуто?
Не! Ами на какво се дължи това неестествено спокойствие? Отговорът е очевиден – на нашето желание да подминаваме болезнените теми. Активизираме се само когато някой ни навре помията в носа, но през другото време не ни прави впечатление, че тъпчем в нея.
Това е първият извод, който можем да си направим от няколкомесечното излъчване на „Цената на истината” по „Нова телевизия”. Другата равносметка трябва да я направят в Министерството на образованието. Ама кой да се сети?
Концепцията на цялото предаване се върти около основната психология. Точно тази, която уж изучаваме в средното си образование. Всеки адекватно обучаван човек ще приеме „скандалните” въпроси със спокойствие и разбиране. Да, но явно някъде нещо се е пропукало по веригата и аудиторията е останала невежа. Често обвиняваме училището, че ни пълни главите с глупости, а не ни учи на нещата от живота. Ако познанието за молекули, синуси и законите на Кеплер е напълно неприложимо в реалността, то разбирането на човешката психика ще ни спести много главоболия и лицемерно цъкане с език.
На практика всеки един отговор от провокативните въпроси в „Цената на истината” е „Да”. Всеки е лъгал, всеки е присвоявал нещо, всеки е изпадал в ситуация, в която е искал смъртта на някого, всеки има свои уникални сексуални желания и често ги реализира, всеки е изневерявал (ако не физически, то със сигурност във фантазията си). Това е напълно човешко. Да, но моралистите пишат писма до СЕМ, които пък затягат контрола над предаването.
Каквото и да наредят регулаторите, извращенията в живота няма да спрат, без значение дали говорим за тях в най-гледаното телевизионно време. Това пък е урок от часовете по история. Ако смятате, че нашият свят е извратен и порочен, то какво да кажем за времената на Калигула, примерно? Тогава е нямало електричество, камо ли скъпи телевизионни продукции, но със сигурност е кипял безразборен и разкрепостен сексуален живот. Имало е убийства, кражби, несправедливи обвинения. От морална гледна точка нещата не са се променили много.
Наистина е забавно как все още сексуалните теми провокират най-шумното „Ииии! и „Аууу” от страна на публиката. Можеш да си помислиш, че зрителите са някакви безполови същества, с души, чисти като сълза. Още по-комично е как роднините продължават да се заблуждават след всяко „скандално” признание. Участникът казва че е имал хомосексуални контакти, детекторът го потвърждава, а роднините му казват „А, не ми се вярва”. Смях в залата! Тук се разкрива огромната пропаст, причинена от липсата на сексуална култура и образование.
Цената на истината все още не е платена. Българинът не иска да признае, че е „сексуално животно”, за сметка на един похотлив дебел чичко, който придаде смисъл на това понятие в последните епизоди от шоуто. Детекторът само потвърди човешката му природа и защити познанието на всички психолози и сексолози.
Цената на истината е висока, но ние трябва да я платим. Много лесно ще разберем кога сме се издължили на Истината. Тогава публиката ще спре да вика „Аууу”, а предаването ще стане напълно безинтересно и само ще падне от ефира. А може би шоуто ще се промени на „Излъжи детектора”. Всеки един истински учител, всеки един внимаващ ученик, всеки искрен родител, всяка прочетена книга, всеки разбит предразсъдък и всеки опит да разбереш някого, изплащат нашия дълг към Истината.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
Даниела направи този коментар
3.12.2009 (чт) 10,36,36 EET