Преди две години празнувах Коледа във Виена. Знаете, това е нещо като запазена марка. Наложен културен продукт. Невероятна атмосфера, създадена с много дух, традиция и стил.
Коледната украса на Виена наистина ме очарова. Тя ме убеди, че вложените пари си заслужават. Виенчани и гостите на града определено се чувстваха добре сред хилядите светлини. Най-вероятно само на професионално обременени, като мен, или опозиционно настроени местни медии, е минавало през ум да се попитат колко струва всичко това.
Вчера попаднах на новина от Европейската комисия, свързана с коледната украса. Зачетох се с очакването комисията да препоръчва скромност, предвид кризата. Глупости! Комисарят по защита на потребителите Меглена Кунева предупреждава за възможни пожари, поради некачествени лампички на пазара.
Много хора характеризират кмета на Шумен Красимир Костов като мечтател. Някои среди в собствената му партия даже намират това за леко опасно.
След всичко казано дотук обаче, искам лично да ви споделя, че и аз имам подобна мечта. Да видя града окъпан от светлинките за Коледа! Вярвам, че тази мечта споделят и повечето от местните представители на бизнеса, откликнали на кметската покана да разгледат проектите за градската украса.
Знам, че и на тях им се хареса. Но, като пораснали момчета - и на мен, и на тях ни е ясно, че и за чудесата по Коледа някой плаща. Тръгнах си угрижен, че няма да мога да заделя пари дори за един стълб от уличното осветление.
Как го правят във Виена? На излизане от общината в спомените ми изплува любим стих от Христо Смирненски:
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Хубавото е, че и за мен и за кмета останаха коледни мечтания за догодина.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара